Симфония №2 "Велики Преслав"

След знаковата Гротескна сюита „Бай Ганьо” по Алеко Константинов, с която става известен (1941), ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ пише инструментални концерти за пиано, за цигулка и за виолончело, ефектните оркестрови пиеси „Рапсодия” и „Празнична увертюра”. А към симфоничния жанр се обръща едва на 60-годишна възраст, когато през 1962 композира Първата си симфония. След пет години се ражда замисълът на ВТОРАТА СИМФОНИЯ „ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ”. Тя е инспирирана от славното историческо минало на втората столица на Първото българско царство и величието на Златния век на българската култура по времето на цар Симеон Велики. Още заглавието ѝ загатва за нейния програмен характер от епико-повествователен тип. Тя се отличава с необичайната си структура от седем картини – названията на някои от тях директно ни препращат към реални археологически паметници, други чертаят визията на композитора за средновековния български възход: „Всред развалините на Велики Преслав” – „Една стара песен” – „Конници идат” – „Пред стените на Велики Преслав” – „Тежка стъпка” – „Кръглата църква” – „Краят на песента”. Архитектониката на симфонията съчетава донякъде сюитният принцип на изграждане с контрастни картини и същевременно постига единство на мащабната форма с лайтмотивни връзки между епизодите. Роден в Шумен, градът в близост до историческите светини Плиска, Мадара и Велики Преслав, Веселин Стоянов се гордеел със славните забележителности на родния си край и като дете обичал да съзерцава руините в Преслав, изпълнен с мистично преклонение. С това последно произведение, написано в последната година от живота му, той излива подтика си да възроди историческата памет за тази велика епоха, в която цари военен и политически разцвет и най-вече еманация на културата, духовността и книжовността. И във Втората симфония, композиторът остава верен на своя пищен, късноромантичен и национално обагрен симфоничен стил, но майсторски вплита в музиката средновековни модални ладове, мотиви от „Полиелей на българката” от Св. Йоан Кукузел, стилизация на староцърковното православно пеене. Блестящата оркестрация подплътява драматургичните линии в партитура — от самотния, меланхоличен английски рог сред руините на Велики Преслав до грандиозните църковни камбани, символизиращи вечността на българския род и култура. Премиерата на симфонията е на 21 февруари 1969 в изпълнение на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Васил Стефанов в рамките на V-тия Национален преглед на държавните симфонични оркестри и е високо оценена от критиката. Веселин Стоянов веднага е обявен за почетен гражданин на Велики Преслав и творбата му се превръща в своеобразна звукова емблема на града. текст - Янина Богданова