Концертна рапсодия за виола и оркестър

КОНЦЕРТНА РАПСОДИЯ ЗА ВИОЛА И ОРКЕСТЪР, H 337, е сред по-късните опуси на БОХУСЛАВ МАРТИНУ, един от водещите чешки композитори през ХХ век. След като напуска Чехословакия през 1923, той се установява в Париж, а през 1941 година емигрира в САЩ. Завръща се в Европа през 1956. Концертната рапсодия е написана в Ню Йорк от 15 март до 18 април 1952 по поръчка на родения в Украйна известен американски цигулар и виолист Яша Вейси (1898 – 1983), който емигрира в Съединените щати през 1920. За първи път прозвучава на 19 февруари 1953 с Кливландския оркестър с диригент Джордж Шел. Европейската ѝ премиера вероятно е била през същата година в Женева с Оркестъра на Романска Швейцария. През трите години, в които Вейси има ексклузивни изпълнителски права, той я представя на различни места в Америка и Европа. За съжаление, записът ѝ от 2 юли 1954 със Симфоничния оркестър на Сан Франциско, дирижиран от Уолтър Хендл, не е запазен. След като ексклузивните му права изтичат, Концертната рапсодия е сред най-репертоарните заглавия за този инструмент. Стилистично разнообразен в своето обемно творчество (автор е на над 400 произведения в различни жанрове), в Концертната рапсодия Мартину се насочва към неоромантизма, изграждайки разгърнати и емоционално наситени лирични линии. Самият той го описва като завой от „геометрия“ към „фантазия“. Произведението е в две части. В първата, написана в любимата за късните му произведения тоналност си бемол мажор, основен е един четиритонен мотив (с което напомня за началната тема в Реквиема на Антонин Дворжак). След оркестровата прелюдия партията на виолата е лирична, като не липсва и виртуозна техника. Втората част също започва с бавно въведение. Хроматичната хармония, промените в динамиката и различните оркестрови текстури в бавните и по-бързи дялове насищат музиката с енергия, кодата е просветлена и лирична. Композиторът разказва, че финалът пресъздава спомен от детството му, когато с барабанчето си е обикалял църковната кула в родния му град Поличка. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова