"Просветлена нощ" оп.4 за струнен оркестър

Макар с право да се смята за революционер на 20-и век и по-късно -изобретател на 12-тоновата система (додекафония), АРНОЛД ШЬОНБЕРГ всъщност е най-известен сред широката публика с една от ранните си, тонални творби. Неговият опус 4 - „Просветлена нощ“ (по-точно – „Преобразена нощ“) е първото значимо произведение на композитора и е сред върховите постижение на късния романтизъм. Творбата е създадена през 1899 и е вдъхновена от едноименната поема на Рихард Демел (1896). Поемата разказва за мъж и жена, които в лунната нощ бродят из тъмна гора. Жената признава на любимия си мрачна тайна: тя е бременна, но детето, което носи, не е от него, а от друг. Мъжът обаче великодушно отговаря, че душевната топлина, която двамата си даряват един на друг, ще преобрази това дете и то ще стане негово дете. Шьонберг написва „Просветлена нощ“ само за три седмици, докато си почива в градчето Пайербах заедно със своя учител Александър фон Цемлински и сестра му Матилде, в която е влюбен, и за която две години по-късно се жени. Оригиналната партитура е за струнен секстет (2 цигулки, 2 виоли и 2 виолончели) и е завършена на 1 декември 1899. Премиерата обаче е чак след три години, тъй като Виенското музикално общество първоначално отхвърля творбата. На 18 март 1902 „Просветлена нощ“ прозвучава за първи път във Виена, в една вечер с квартета на Херман Греденер и квинтета на Йоханес Брамс. Изпълнители са музикантите от Квартет „Розе“, към които се присъединяват Франц Йелинек (втора виола) и Франц Шмид (второ виолончело). Произведението е посрещнатo доста противоречиво от страна на публиката и критиците. От една страна, това се дължи на твърде модерните за онова време хармонични решения на Шьонберг (макар той да получава похвали за своята изобретателност!), от друга – поемата на Роберт Демел, послужила като източник на вдъхновение за композитора, се определя като „неморална“, тъй като романтизира извънбрачния секс. Авторът й обаче след премиерата изпраща на Шьонберг благодарствено писмо, в което признава: „Първоначално възнамерявах да следя мотивите от моя текст, пресъздадени във Вашата композиция, но много скоро забравих да го правя – толкова бях очарован от музиката!“. Композиционно стихотворението на Демел се състои от пет части и произведението на Шьонберг, макар и формално да не е разделено, също като цяло следва тази петчастна композиция. По-късно, след 1950, бележките по повод на “Просветлена нощ“ доказват с множество примери, че конкретни места в музикалната творба съответстват на конкретни строфи и фрази от поетичния първоизточник. През 1917 Шьонберг преработва „Просветлена нощ“ за струнен оркестър (обичайна практика по онова време), а през 1943 внася редица промени в тази оркестрация, свързани с темпата, артикулацията и баланса между инструментите. Съществува и версия за клавирно трио, която е направена от Едуард Щойерман. Музиката на „Просветлена нощ“ неведнъж е служила за основа на балетни постановки. От тях най-известен е балетът на Антъни Тюдор „Огненият стълб“ (1942), поставен в Театъра на балета – Ню Йорк.