Симфонична поема "Пелеас и Мелизанда", оп.5

Не е случаен фактът, че четирима композитори на границата между XIX и XX в. предлагат различни естетически решения на музика по драмата „ПЕЛЕАС И МЕЛИЗАНДА“ на Морис Метерлинк. Текстът отразява културния и художествен контекст в Европа, fin de siècle, разцветът на виенския Jugendstil, на експресионизма и психоанализата, влиянието на символизма, декаданса, търсенето на нови изразни средства. В края на ХIХ към драмата на Метерлинк се обръщат Клод Дебюси и Габриел Форе. Интересът на Форе е бил предизвикан от актрисата Патрик Канбел, която го моли да напише музикална илюстрация за представлението. Подобно предложение е направено преди това на Дебюси – тъй като през 1895 неговата опера „Пелеас и Мелизанда” е била вече завършена. От него се е искало само да състави сюита, която да съпровожда пиесата. Но идеята музиката му да обслужва илюстративни цели възмутила Дебюси и той отказал. Неговата опера все пак става символ на „новото време“, импресионистичния стил и френския модернизъм. В началото на ХХ век, през 1903 АРНОЛД ШЬОНБЕРГ завършва симфоничната си поема, последвана от сценичната музика (1905) на Ян Сибелиус. Симфоничната поема на Шьонберг е стилистичен маркер на преход от късния романтизъм към новаторството чрез атоналност и свободен дисонанс, показани във Втория му струнен квартет (1908). В собствените си текстове той заявява, че не се стреми към „красота” в музиката в традиционния смисъл на думата, а към изразяване по „принуда”. Сюжетът на Метерлинк е нов разказ за фаталната любов: в гората, край един поток Голó среща момиче, подобно на фея. Той се жени за нея и я отвежда в семейния си замък, където момичето и Пелеас – по-малкият брат на Голó – се влюбват. Любовта им расте неудържимо, което разгаря ревността на Голó. Когато ги намира заедно, той намушква Пелеас. Мелизанда, която вече е бременна, умира от мъката си, но детето се ражда живо. В музиката си Шьонберг ползва лайтмотивната техника, наследена от музикалната драма на Вагнер. В писмо до Александър Цемлински, негов зет и диригент на произведенията му, Шьонберг акцентира важните моменти в творбата: „начален мотив свързан с Мелизанда“, последван от „мотива на съдбата“, скерцото съдържа „игра с пръстена“, адажиото е „сцената с косата на Мелизанда“, а финалът – „любовната сцена; „умиращата Мелизанда“, „влизането на придворните дами, смъртта на Мелизанда“. Композиторът Албан Берг, също част от нововиенската школа, в анализа си разделя Шьонберговата поема на четири дяла, които обвързва със сюжета на Метерлинк:

1. Сонатна форма, която включва Интродукцията, Първа група теми, преход, Втора група теми, кратка реприза. Музиката отразява събитията в гората, брака между Голó и Мелизанда, срещата с Пелеас, зараждането на любовта.
2. Скерцо и епизоди, свързани със сцените до фонтана и в кулата.
3. Бавна част, представаща любовната сцена и смъртта на Пелеас.
4. Финал, в който са включени реминисценции от първата част, главната група теми, темата на любовта, и се преминава към общо заключение. Сюжетно епизодът е свързан със смъртта на Мелизанда.

Симфоничната поема „Пелеас и Мелизанда“ остава в музикалния репертоар като едно от най-значимите оркестрови произведения на ранния Шьонберг и важен преходен етап между късния романтизъм и музикалния модернизъм на XX век. Композиторът изразява почитание към Брамс и Вагнер чрез мащабния оркестър и драматургията, но чрез Метерлинк той търси алтернативна експресия и нова психологическа атмосфера. текст - Милена Божикова