Концерт за цигулка и оркестър

Концертът за цигулка и оркестър в ре минор, оп. 46 от известния арменски композитор Арам Хачатурян (1903-1978) е озарен от близкото му приятелство и творческо сътрудничество с големия руски цигулар Давид Ойстрах. През лятото на 1940, само за два месеца, създава това произведение в Творческия дом на композиторите в Стара Руза. „Пишех музиката, сякаш бях яхнал гребена на някаква вълна от щастие, изцяло изпълнен с радост. Тогава очаквах раждането на сина ми. И това състояние на въодушевление, това опиянение от живота, се превърна в музика. Темите идваха при мен в такова изобилие, че ми беше трудно да ги подредя.... Работех бързо, оживено, въображението ми се извисяваше. Давид Ойстрах често идваше при мен от Москва и свирехме готовите музикални фрагменти. Писах концерта, мислейки за него и това беше много отговорно”. След като завършва творбата, Хачатурян я посвещава на Ойстрах. По време на репетициите за премиерата продължава да редактира партитурата, цигуларят му дава идеи за нови интересни нюанси и щрихи, съчинява и солова каденца за края на първата част, която композиторът много харесва и шеговито „припознава” като своя. Първото изпълнение Ойстрах прави с Държавния оркестър на СССР под диригентството на Александър Гаук на 16 ноември 1940 на откриването на престижната Декада на новата съветска музика в Москва. Концертът покорява моментално цялата публика (в залата присъстват Прокофиев, Шостакович, Мясковски), официалната критика го одобрява. С огромен успех е изпълнен още веднъж на другия ден, представен е в Ленинград, Ереван, Тбилиси, Киев, Одеса. А с еталонния запис на Ойстрах на грамофонна плоча, бързо става популярен в чужбина. По-късно той концертира с него по целия свят под диригентството на автора. „При композирането на този концерт се стремях да създам виртуозно произведение, достъпно за широка публика, изградено върху принципите на симфоничното развитие“ – пояснява Хачатурян. Написан в тричастна форма, той не е концерт на радикалните новости. С неоромантична емоционална въздейственост творбата разказва истории, пронизани от цветния, жизнерадостно-меланхоличен дух на Армения, неговата родина-страдалница. Още в драматургичното развитие на първата част, през двете главни теми, е заложена тази дихотомия между неукротима енергия и смутна лирична красота. Майсторски разпятите и богато орнаментирани мелодии, своеобразният хармоничен и ладов език, тънките инструментални багри и диалози изграждат релефното взаимодействие между солист и оркестър. Във втората част върху трансподобен тривременен пулсиращ ритъм солиращата цигулка разгръща експресивна скръбна тема. Обгърната изкусно с контрапунктични гласове, тя се напластява към финала с изненадващ драматизъм. В колоритната вихрена трета част Хачатурян възвръща като реминисценция лиричната тема от първата част, така обединява цикличната форма. Мелосът в концерта е родствен с песенния и танцувален арменски фолклор, който композиторът познава добре още от детството си. Но той не използва преки цитати. Концертът има и флейтов вариант. Именитият френски флейтист Жан-Пиер Рампал моли Хачатурян да му напише концерт, а той му предлага да направи транскрипция на цигулковия. През 1968 изпълнителят я завършва – адаптира соловата партия, запазва непроменена оркестрацията и замества оригиналната цигулкова каденца със своя. текст - Янина Богданова