Dixit Dominus

През 1717 г. известното музикално училище Accademia Filharmonica di Bologna за честването на техния патронен празник отправя покана към Вивалди да напише литургична творба, като е трябвало да избира между Dixit Dominus и Magnificat. Има данни, че тогава той не приема поръчка. Но все пак пише Dixit Dominus (Господ каза…) по текста на Псалм 110 и то в три варианта – RV 594, 595 и 807. Предполага се, че това става след 1720 г. В хрониките си от 1720 г. английският пътешественик Едуард Райт записва следното: „Тук е напълно нормално в оркестрите да се видят свещеници, а над всички и най-прославен е със своите концерти знаменитият Вивалди, когото наричат „рижавият поп“. В някои хроники се разкрива и друга, ексцентрична страна от характера и работата на Вивалди. Последният е „фантазирал“, че има 94 опери, когато е написал „едва“ 50. Говорило се е, че е показвал търговски нюх, когато е трябвало да работи по поръчка или пък, че умишлено е преработвал инструменталните си концерти за по-голяма бързина и продуктивност. И трите опуса Dixit Dominus са написани в Ре мажор, тоналност с определена семантика на просветление. Във венецианския държавен архив се откриват имената на солистките, вписани в оригиналите на партитурите. Те са изпълнявали не само женските, но и мъжките партии – обикновено тенорови. Ръкописите са били откривани по различно време и тяхното идентифициране като творби на Вивалди също е било продължително и не достатъчно категорично. Dixit Dominus RV 594 е каталогизирана в 10 части за петима солисти, двоен хор и оркестър; Dixit Dominus RV 595 – в 11 части за петима солисти, хор и оркестър, и Dixit Dominus RV 807 е открита наскоро, също в 11 части, за петима солисти, хор и оркестър. Считано е за едно от неговите „най-значими сакрални произведения“. В Dixit Dominus RV 594 осем от 10-те части са по текст на псалма и две – за молитвено обръщение към Бога (доксология). Добавянето на обои и тромпети в оркестъра потвърждава една от заслугите на композитора – въвеждането на духови инструменти в оркестъра, които тогава са били възприемани единствено като инструменти от военната духова музика. Dixit Dominus RV 595, също в Ре-мажор, се състои от 8 стиха по Псалм 110 и три – за молитвено възвание. В музикален смисъл последните стихове получават функцията на резюме, обобщение, на обединение на творбата. Опусът е открит и каталогизиран по-късно. Последен в удостоверяването на авторството на Вивалди е Dixit Dominus RV 807. Едва през 2005 г. е идентифицирана като творба на Вивалди, а дотогава е била приписвала на Балдасаре Галупи. Манускриптът от Саксонската държавна и университетска библиотека в Дрезден (Sächsische Staatsbibliothek) е озаглавен „Dixit a 4: construmenti / del Sig: Baldasar Galuppi, detto Buranello / Fatto per l'Ospedale delli Mendicanti / 1745. Творбата също е Ре-мажорна – за сопрани, алт, двама тенори, хор и оркестър. Вивалди отново включва духови инструменти – този път два фагота и тромпет. Псалмът 110 (или 109 в католическата Библия) по времето на композитора е бил първият от псалмите, който трябва да се прочита или пее във вечерната служба, наречена „Вечерня“, най-често срещаната служба след литургията. В псалма се празнува Божието обещание за победа над враговете, за победа на доброто над злото. „Господарю мой“ в християнската интерпретация е препратка към Месията и така псалмът може се разбира като духовно ликуване на обещания триумф. Dixit Dominus е поставен на музика и от много композитори (в т. ч. Монтеверди и Моцарт) като част от цялостната постановка на службата, а понякога като отделна творба. текст - Милена Божикова