Симфония №6 в ре мажор, оп.60

Вече почти 40-годишен, АНТОНИН ДВОРЖАК е постигнал успех на чешката и международната концертна сцена, неговите „Славянски танци“ са изпълнени в Лондон, а „Славянска рапсодия“ № 3 в Берлин. През лятото и есента на 1880, вдъхновен от чешката народна музика той пише своята ШЕСТА СИМФОНИЯ В РЕ МАЖОР, ОП. 60, която му е поръчана от главния диригент на Виенската филхармония Ханс Рихтер, един от основните популяризатори на неговите произведения. Дълго време тя е смятана за „първата“ в този жанр, тъй като това е първата публикувана негова симфония – през 1882 от немския му издател Фриц Симрок. Шестата му симфония олицетворява т.нар. славянски период на композитора и е наричана „чешка“ заради стилизацията на народния танц фуриант в третата част. Мнозина изследователи на творчеството на Дворжак изтъкват като извор на вдъхновение за написването ѝ създадената три години по-рано Симфония № 2 на Йоханес Брамс, с когото Дворжак има близки приятелски контакти – това може да бъде проследено в цялостното настроение на двете творби, в тоналното единство на първата и четвъртата част (и в двете симфонии те са в ре мажор), в сходните темпови означения и подходи в оркестрацията. Симфонията е четиричастна. В първата част, замислена в духа на класическа сонатна форма, Дворжак отхвърля повторението на експозицията и отбелязва в партитурата, използвана при изпълнението на симфонията в Прага – Веднъж завинаги: без повторения! Във втората бавна част след краткото въведение в духовите инструменти прозвучава основната лирична кантиленна мелодия в щрайха. Адажиото е прекрасно ноктюрно в рондо форма, проникновено описано от биографа на композитора Отакар Шоурек – възпява магията на лятна нощ. Скерцото (третата част) с огнените танцови ритми на фурианта и пасторалното трио напомня красотата на неговите „Славянски танци“. В духа на Брамсовата Втора симфония разгърнатата тема в цигулките и драматургичното развитие на четвъртата част изграждат жизнеутвърждаващ финал. След като завършва произведението, Дворжак пише на Симрок за новата си симфония, както и за намерението си да пътува за Виена и да я покаже във Филхармонията. Споделя, че за него тази творба е много скъпа и ценна: Положих големи усилия, за да създам това произведение, достойно за велики неща, и то ми донесе много удоволствие. Когато я представя в клавирен вариант на Ханс Рихтер, той е възхитен. По този повод композиторът информира приятеля си Алоис Гьобл: Скъпи приятелю! Намирам се във Виена, където чух толкова много прекрасни неща, че не мога дори да ти ги опиша на хартия. Рихтер хареса симфонията толкова много, че ме целуваше след всяка част; тя ще бъде изпълнена за първи път на 26 декември, а след това ще се отправи към Лондон! Но изпълнението ѝ във Виенската филхармония така и не се е състояло тогава – причината е отказът на музикантите, които не са били склонни да включват произведения на сравнително нов за тях чешки композитор в програмата на два последователни сезона (в предходния е прозвучала третата му „Славянска рапсодия“). Това се случва шест десетилетия по-късно, чак през 1942. Премиерата на Шестата симфония на Дворжак в Прага на 25 март 1881 под диригентството на Адолф Чех има изключителен успех. Нестихващите аплаузи на въодушевената публика са възнаградени с изпълнение на бис на третата ѝ част. Ханс Рихтер я дирижира през следващия сезон на един от концертите на Филхармоничното дружество в Лондон. Тази сутрин направихме първата репетиция на Вашето прекрасно произведение – пише той на Дворжак. – Гордея се, че посвещението е за мен. Оркестърът е наистина възхитен. Изпълнението е в понеделник, 15-и, в осем часа вечерта. Сигурен съм, че ще има голям успех. Но все пак беше репетирано с любов. След Прага през първите две години симфонията е представена в Лайпциг, Росток, Дрезден, Кьолн, Франкфурт, Вроцлав, Виена и Будапеща, а през 1883 в Ню Йорк. Изпълненията ѝ популяризират творчеството на Антонин Дворжак на международната сцена и утвърждават името му на един от водещите композитори на своето време. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова