"Гогол сюита" (по музика към спектакъла „Ревизорска приказка“)

През 1975 знаменитият режисьор на Театър Таганка - Юрий Любимов, също известен със своите новаторски експерименти, се обръща към Алфред Шнитке с молба да напише музикално оформление към новия му спектакъл „Ревизорска приказка“ по мотиви от произведения на Николай Василиевич Гогол. Това не е първата среща на композитора с театралните авангардисти – две години по-рано той вече е работил над спектакъла „Турандот“ по произведения на Бертолд Брехт , но за съжаление театърът не получава разрешение от вдовицата на немския драматург и работата е преустановена. И ето че отново му предлагат сътрудничество, което той с удоволствие приема. Лайтмотив на творбите на Шнитке винаги е бил човекът с неговите преживявания, страсти и емоции, затова възможността да съедини в едно трагичното и комичното веднага го привлича. Ентусиазмът му е толкова голям, че след репетициите той отива в дома на режисьора с вече нахвърляни ескизи. По думите на Любимов, именно на музиката в този спектакъл е отредена много важна роля. Тя изпълва пространството, илюстрира времето на действието и дори позволява да се откажат от декорите. Премиерата на спектакъла е на 9 юни 1978 в Театъра на Таганка. На диригентския пулт е Генадий Рождественски, който също участва в представлението и озвучава текста, заимстван от творбата на Гогол „Записки на един луд“. Гогол-сюитата е съставена от 8 части, които напълно отразяват драматургията и концепцията, изразени в спектакъла. Наименованията на частите в сюитата са запазени и носят програмен смисъл. Те са: Увертюра, Детството на Чичиков, Портрет, Шинел, Фердинанд VIII, Чиновници, Бал, Завещание. Увертюра Неголямо, но ярко оркестрово встъпление създава настроението, съответстващо на жанра. Усещането за хаос и безпорядък не напуска слушателя. Постоянните ритми придобиват познати черти. Сред грохота на вълната от звуци се оформя пародия на известната на всички тема на встъплението от Първата част на Петата симфония на Лудвиг ван Бетовен . Детството на Чичиков В тази част композиторът съумява да демонстрира не само майсторството си на оркестратор, но и способността леко и непринудено да модулира в отдалечени тоналности. Мажорните тонални преходи създават усещането за нарастване и преувеличение без напрежение и драматизъм. Темата, поверена на дървените духови инструменти, се построява върху остинатно повтарящи се интонации. Чувството за „нарастване“ се проявява и в динамиката. Първоначално тиха, тя постепенно прераства в уверено форте. Така завършва частта. Музиката напълно съвпада със случващото се на сцената. От неголям кълн израства глава. За да й е топло, й слагат шапчица, а за расте по-бързо, я хранят с каша. Скоро тя става грамадна. От това растение се появява абсолютно безличен човек. Всички негови черти са сиви и обикновени. Среден ръст, чин и лице. Всичко е никакво. Името на този господин е Павел Иванович Чичиков. Портрет Повествованието разказва за Андрей Петрович Чартков. Неговият художествен талант в началото на произведението е пресъздаден от стройно и мелодично свирене на пиано, чембало, контрабас и цигулка в триделен размер. Младият художник е беден, но многообещаващ . Бедността и нежеланието му да учи довеждат дотам, че той започва безразборно да рисува портрети на знатни люде, способни да му обезпечат живот в разкош. Славата и парите го лишават от възможността да усъвършенства таланта си. Мелодията му става груба и неразбираема, главна роля в нея играят ударните инструменти и ниските духови, които свирят в необичаен за тях регистър. Музиката деградира, става примитивна. Но изведнъж, Андрей Петрович вижда талантливо произведение. В неговата глава се ражда равна и прекрасна мелодия, която се разрушава от ъгловат мотив. В злобата и яростта си, художникът започва да изкупува шедьоври и да ги унищожава в стаята си. Постепенно той губи разсъдъка си. Шинел Това е повест за любовта на Акакий Башмачкин към дама, олицетворявана от шинел. Заради любимата жена той е готов на всичко. Механичната музика на „Полката“ демонстрира цялата пълнота на чувствата на героя, тяхната „възвишеност“ и „изтънченост“. Темата се превръща в марш, в който доминират ударните инструменти Фердинанд VIII В спектакъла „Ревизорска приказка“ това е неголяма музикална вметка, основана на изкривената музика от предидущата картина. Повествованието разказва за лудия Аксентий Поприщин, който се въобразява, че е Крал Фердинанд VIII. Чиновници В музиката отчетливо могат да бъдат проследени опосредствени барокови интонации в тембъра на клавесин, които потъмняват и изгубват собствения си смисъл. Това е намек за „висшето“ общество на чиновника, което също е изгубило целия смисъл на своето съществувание. Бал Сред шумната тълпа като цветно петно се откроява фигурата на художника. Ударните инструменти отмерват ритъм, напомнящ на валс. Но в музиката няма никакво изящество, красота и грация. Както ги няма и в присъстващите. Завещание Николай Василиевич Гогол произнася слово за Русия. Музиката е изпълнена с камбанен звън и е в минорна тоналност. В нея има едновременно нещо величествено, но и загадъчно. В далечината се дочува шумът на вятъра и печалният отглас на камбаните. „Гогол-сюита“ е авангардно произведение. Полистилистическите музикални решения са ярко платно от несъчетаеми помежду си мотиви. В творбата явно се осмиват пошлостта, глупостта и тъпотата на героите. Спектакълът и сюитата носят в себе си актуалната за всички времена поука, че само учението и трудолюбието създават истински прекрасния човек. Премиерата на „Гогол сюита” по музика към театралния спектакъл „Ревизорска приказка” в оркестровата редакция на Генадий Рождественски е изпълнена за първи път под негово диригентство на 5 декември 1981 г. в Лондон, в зала „Maida Vale” със Симфоничния оркестър на Би Би Си.