Симфониета за камерен оркестър, оп.23

Симфониетата за оркестър oпус 23 е композирана във Виена, в периода март-септември 1934 година. След принудителното връщане на Цемлински от Берлин, където той се премества през 1927, виенското издателство „Universal Editions“ му предлага да напише произведение без солисти, което да бъде лесно за популяризиране. Така се ражда Симфониета-та, която е сравнително кратка (около 22 минути) . Нейната музика отразява вълненията и зловещите предчувствия на композитора за всичко, което тепърва предстои. И наистина, мрачните опасения на Цемлински се сбъдват – той не само е принуден да напусне родината си, но и с идването на власт на нацистите настъпва залезът на неговата известност. Произведението всъщност има доста голям успех – Симфониетата се радва на обещаваща поредица от изпълнения, включително и в Ню Йорк, където звучи под диригентството на Димитри Митропулос. За съжаление композиторът вече е твърде болен, за да присъства на концертите. Като стил, музиката на творбата е някъде между късния романтизъм и линеарността, а втората й част – Баладата - се доближаава до духа на Малер. Произведението показва как може да звучи виенската музика без влиянието на Шьонберг, а ценителите на творчеството на Цемлински могат да открият в него и цитати от собствените му творби, включително Струнен квартет №2, шестата песен по стихове на Метерлинк и операта му „Тебеширеният кръг“. Това е най-виртуозното произведение на Цемлински Музиката му е стремителна и бравурна. Симфониетата е написана в три части. Крайните части са едновременно празник на живота и танц на смъртта. Те са свързани с „мотива на радостното сърце“ – малките фанфари от възходящи кварти, измислени от Ерих Корнголд. Цемлински въвежда в него разрушителен обрат от полутонове. Мотивът, с който се открива първата част, наподобява самонадеян порив нагоре. Той веднага получава отговор отговор под формата на въпросителна фраза «Wohin gehst du?» (Къде отиваш?) – песен за изгнанието от последната песен по стихове на Метерлинк опус 13. Втората част е написана под формата на двойни вариации, използваните в нея квинти създават основа за изграждането на нещо като погребален марш, а почти преди самата кулминация, като страстен вик за свобода в цигулките и тромпетите излита фрагмент от мелодията на написаната няколко години по-рано опера на Цемлински „Тебеширеният кръг“ . Симфониетата е изпълнена за първи път на 19 февруари 1935 година в Прага, дирижира бившият помощник на Цемлински - Хенрих Яловец. Малко по-късно през същата година, композиторът Албан Берг я чува по радиото, изпълнена от Виенския симфоничен оркестър. Той е във възторг от произведението, отбелязвайки втората част като най-пълно изразяваща музикалния език и стил на Цемлински.