Дивертименто концертанте за пиано

„Дивертименто-концертанте“ (Концерт за пиано и оркестър № 1) е написано през 1976, в труден житейски момент за композитора. Въпреки това той създава най-жизнерадостната си творба. В първата и третата ѝ част властва игровото начало. В първата скерцозните теми на места граничат с пародия, присъстват ярки музикални образи, разнообразни интонационни и ритмични комплекси. Средната част е контрастна. Прозрачната, разпръсната звукова фактура в пианото, диалогът между солиста и оркестъра е вглъбен разговор, възможен само в тишината и съзерцанието. След първоначалното прозвучаване на темата на драматургично разгърнатата трета част – в унисон, по детски изчистена и светла (това е семейният му сигнал), се сменят различни картини: в духа на джазовата импровизация, суингиране в стил Гершуин, светли и многоцветни епизоди, завършващи с искрящ финал.