Концерт за алт саксофон и оркестър в ми бемол мажор оп.109

В класическия концертен репертоар КОНЦЕРТЪТ ЗА АЛТ САКСОФОН И СТРУНЕН ОРКЕСТЪР В МИ БЕМОЛ МАЖОР, ОП. 109 от АЛЕКСАНДЪР ГЛАЗУНОВ, написан през 1934 година, е сред най-известните и предпочитани произведения за този инструмент. Глазунов е водещо име в руската музикална култура. Талантът му е признат още от ранните му години. Той е диригент и педагог, директор е на Санктпетербургската консерватория от 1905 формално до 1930 в сложния за Русия революционен период и времето на установяването на новата съветска власт. Като директор подкрепя, включително финансово, младите таланти, сред които е и Шостакович. През 1928 се принуждава да напусне страната поради несъгласие с партийната намеса в културната политика и в работата на музикантите, като официалната причина е влошеното му здраве. Няколко години пътува в Европа и Америка, преди да се установи в Париж. Глазунов има голям интерес освен към пианото, към духовите инструменти. В детството си се учи да свири първоначално на кларинет, а по-късно на тромбон, тромпет, виолончело, виола и валдхорна. Затова не е изненада, когато на 21 март 1932 споделя на своя приятел Максимилиан Осеевич Щайнберг идеята за квартет от саксофони. Премиерата на известния му Саксофонен квартет (означен също като оп. 109) е на частен концерт през 1932 в Париж. Композиторът споделя възторга си: изпълнителите са такива виртуози, че е невъзможно да си представим, че свирят на същите инструменти, каквито чуваме в джаза. Това, което наистина ме впечатлява, е тяхното дишане и енергия, лекият звук и ясната интонация. Заинтригуван от изпълнението на Саксофонния квартет на 14 декември 1933, известният саксофонист Сигурд Рашер се обръща към Глазунов с молба да напише и концерт за саксофон. До 4 април 1934 произведението е почти завършено. Рашер, който по това време живее в изгнание в Копенхаген, пътува до Париж, за да види партитурата, и двамата уточняват някои темпа, както и нова каденца. Световната премиера на Концерта е на 26 ноември 1934 в Нюшьопинг (Швеция) с Норшьопингския симфоничен оркестър със солист Рашер. Концертът за саксофон е едно от последните и най-добри произведения на Глазунов. В него е изведена романтичната лирична изразност и виртуозност на саксофона. Трите части на около 15-минутната творба се изпълняват без прекъсване. Композирани с мелодична изобретателност метаморфозите (както ги определя Рашер) на тематичния материал от въведението и първата част изграждат единния замисъл на концерта. В бавната част виртуозните линии на саксофона и лирическите теми в оркестъра се преплитат; промените в динамиката и темпото са последвани от виртуозната каденца на солиста. Последната бърза част е изградена като фугато, типично за стила на Глазунов. Почти е сигурно, че 70-годишният композитор никога не е чувал публично изпълнението на своя Концерт за саксофон с оркестър, тъй като първото му представяне в Париж през 1936 се е състояло след смъртта му, той умира на 21 март с.г. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова