Соната за пиано, оп.1

През есента на 1904 Албан Берг започва да посещава лекции по хармония и контрапункт при Арнолд Шьонберг. Три години по-късно той се завръща, вече за да учи композиция, и фокусира своето внимание върху сонатната форма. От този период датират редица страници, които не са видели бял свят, и е много вероятно те да са довели до появата на Сонатата за пиано опус 1. Всъщност, това е единственото произведение, на което Берг дава опусен номер. Макар сонатата да е публикувана през 1910, точната дата на написването й е неизвестна. Предполага се, че е била създавана в периода 1907-1908. По онова време Берг вече е автор на редица любителски съчинения и ескизи. Започнал и оставил настрана пет недовършени клавирни сонати, композиторът в крайна сметка все пак завършва една от тях и я удостоява с честта да фигурира в списъка на произведенията му като опус 1. От този момент ученикът на Шьонберг вече смята себе си за действащ композитор.

Да започнеш опусен каталог с клавирна соната е достойна крачка. Преди Берг, през 1853 така постъпва и Йоханес Брамс, а малко по-късно, през 1909 - и Сергей Прокофиев. Едночастната соната опус 1 на Берг е произведение на млад човек, много музикален по природа, но все още лишен от ориентири. Структурата, темите, ритъмът и тоналността – всичко в тази творба все още е размито, неопределено и не се стреми наникъде. Сонатата не е написана в типичната класическа форма с 3-4 части, макар първоначално авторът й да е имал намерението да следва традицията и да създаде многочастно произведение, в което откриването е последвано от бавна част и бърз финал. Идеи за втора и трета част обаче така и не се появяват. Берг се обръща за съвет към своя учител Шьонберг и получава следния отговор: „Липсата на вдъхновение означава, че вече е казано всичко, което е трябвало да се каже“. Тогава младежът решава да публикува готовата част и оставя творбата да заживее свой собствен живот.

Съчинявайки сонатата, Албан Берг още не знае, че му предстои да въплъти по гениален начин идеите на своя учител Шьонберг (свободна атоналност, додекафония, серийна техника), че стилът му ще се определя като експресионизъм, а темите на двете му бъдещи опери ще се въртят около разпадането на личността. Засега той все още пребивава сред смътни и прекрасни мечтания. На последната страница на това неголямо произведение, където авторът поставя ремарка „много нежно“, музикалният език изведнъж се прояснява, и се оказва, че тази музика все пак има някаква тоналност – си минор.

Премиерата на Сонатата е на 24 април 1911 година във Виена. Заедно с други клавирни творби на Берг и Антон Веберн, тя е изпълнена на концерт на пианистката Ета Верндорф. Единадесет години по-късно, през 1922, е забележителното й представяне в Париж, на концерт на пианиста Лео-Пол Морин. В периода между двете изпълнения творбата претърпява известни промени и през 1925 излиза нейното „преработено издание“.