Симфоничната поема „Финландия“ е сред най-известните оркестрови творби на големия финландски композитор Ян Сибелиус. Тя е написана през 1899 като последна част от цикъл симфонични картини, посветени на празника на финландския печат. В края на 19-и век във Финландия има силен подем на националното самосъзнание, на който  Русия се опитва да попречи с ожесточена цензура. През февруари 1899 Император Николай Втори публикува манифест, който ограничава автономията на княжество Финландия, което на свой ред предизвиква протести във Финландия, особено сред дейците на изкуството. Сред възмутените от политиката на метрополията е и композиторът Ян Сибелиус, който смята за свой дълг да изрази този протест чрез музика. След „Песен на атиняните“ и „Топенето на ледовете на река Улео“ (написани по стиховете на поета Сакария Топелиус, в които звучи лайтмотивът „Свободен съм се родил и свободен ще умра“), през месец октомври композиторът създава цял цикъл симфонични картини, предназначени за изпълнение на празника в чест на финландския печат. В цикъла влизат увертюра и шест картини, илюстриращи историята и митологията на финския народ: „Песен на Вайнемойнен“, „Покръстването на финландците“, „Херцог Йохан в замъка Турку“, „Финландците и 30-годишната война“, „Великата ненавист“ и „Пробуждането на Финландия“. Малко по-късно последната картина – „Пробуждането на Финландия“ – е преработена в самостоятелна симфонична поема и е решено да бъде изпълнена по време на европейското турне на известния финландски композитор и диригент Роберт Каянус. За да заобиколи руската цензура, по съвет на своя приятел Карпелян, Сибелиус слага на поемата заглавие „Родина“. През ноември 1900 той завършва работата си и над клавирния аранжимент на творбата и я кръщава „Финландия“.

Премиерата на симфоничната поема „Финландия“ е на 2 юли 1900 в Хелзинки. Изпълнители са музикантите от Филхармоничното общество на Хелзинки, дирижирани от Роберт Каянус.  Патриотичният характер на творбата се проявява особено ясно в авторските концерти на Сибелиус през лятото на 1904, проведени в балтийските покрайнини на Руската империя – в Рига и Ревал (Талин). Там в програмите „Финландия“ се появява под името „Импромптю“, но както си припомня композиторът, „по-голямата част от публиката разбра за какво става дума“. Съвременниците на Сибелиус твърдят, че „Финландия“ е допринесла за успеха на освободителната борба  повече от хиляди речи и брошури. През февруари 1901 Каянус вече дирижира симфоничната поема под новото ѝ заглавие, което е запазено и до днес. Скоро е публикувана нова, подобрена версия на музиката, а през 1911 под формата на оркестрова сюита излизат и преработените „Исторически картини“, в които „Финландия“ отново е включена. Сибелиус продължава работата си над тази сюита чак до февруари 1921, но „Финландия“ добива широка известност като самостоятелно произведение. Адаптират я и за военен оркестър през 1909, за хор и оркестър в Англия през 1925 и дори за ансамбъл от маримби през 1940. Върху напевната музика от заключителната част на поемата, известна като „Химн на Финландия“ са написани множество песни, съдържанието на които няма нищо общо с родината на Сибелиус. Текстове се съчиняват и в самата Финландия, а през 1937,  70-годишният вече Сибелиус получава по пощата текст, написан от тенора Вяйнее Сола. Върху текста на Сола той  написва хорова версия на „Химна на Финландия“.

Поемата на Сибелиус е сравнително малка, но оставя впечатление за величествена епична фреска. За това допринася не само съставът на оркестъра с три тромпета и звучни ударни, но и самото естество на темите, които могат да бъдат взети за  автентични народни мелодии. Те обаче са авторски – в тях няма няма нито един фолклорен цитат.  „Тематичният материал на „Финландия“ ми принадлежи от началото до края“, казва Сибелиус.

Макар това произведение да не става официален химн на Финландия, то е широко известно в страната. Интересен е фактът, че върху музиката на „Финландия“ е построен настоящият химн на сепаратистката република Биафра, което през 60-те години на 20-и век съществува на територията на Нигерия. Самият Сибелиус, макар и да оценява „Финландия“ като „добра композиция“, не я откроява сред другите си произведения. Още през 1911 той се удивлява: „Всички (освен критиците) се възторгват от тази композиция, която в сравнение с други мои творби е незначителна“. А личният секретар на Сибелиус, Сантери Левас, отбелязва, че ако в поредното писмо, изпратено до  Сибелиус с молба за автограф, като негови творби са споменати само „Финландия“ и „Тъжен валс“, то в неговите очи авторът на писмото не изглежда сериозен любител на музиката.