Възпитан в семейство с традиции в домашното камерно музициране, първоначално Сибелиус се насочва към цигулковото изпълнителство и цигулката ще остане неговият любим инструмент, на който поверява централна роля и в най-големите симфонични форми. Но много бързо композиторът намира своето истинско творческо амплоа в симфоничния жанр. И още в неговата ПЪРВА СИМФОНИЯ се разкрива талантът му да разгръща мащабни, по Брукнеровски разрастнали се във времето и пространството плоскости, да ги насища с драматика и вътрешно единна целеустременост, да използва максимално тембровите и динамични възможности на инструменталния апарат като изящни солиращи линии или с неудържимата звукова мощ на целия оркестър, да рисува сякаш зрими, постоянно менящи се картини, да увлича с емоционалния си музикален разказ.

Симфонията е завършена през 1899, тогава се ражда и прочутата симфонична поема „Финландия”, както и музиката към редица театрални спектакли. Първото изпълнение е на 26 април 1899 от Филхармоничния оркестър на Хелзинки под диригентството на автора, но този оригинал не е запазен. След премиерата Сибелиус прави някои корекции и в тази версия, която се изпълнява до днес, симфонията прозвучава на 1 юли 1900 в Берлин, от Хелзинкската филхармония под палката на Роберт Каянус.