С появата на ЯН СИБЕЛИУС Финландия се сдобива със собствен глас, който се чува по целия свят. Създаденият от него дълбоко индивидуален и своеобразен стил на писане наследява стила на най-големите майстори на европейската музика и същевременно претворява ритмите и интонациите на финландската народна музика, образите на могъщата природа на „страната на хилядите езера“.

Цигулката е любим инструмент на Сибелиус. Като дете той мечтае за блестяща кариера на цигулар-виртуоз и 12-годишен вече се вижда в сънищата си като такъв. За съжаление на тези мечти не е писано да се сбъднат: системните му занимания с музика започват твърде късно, а като добавка получава и травма на рамото, която го принуждава окончателно да се откаже от честолюбивите си намерения. Независимо от това композиторът никога не изгубва интереса си към цигулката и може с часове да импровизира на нея. Наближавайки 40-те, той пише: „Все още има част от мен, която се стреми да стане цигулар, и тази част се проявява по необичаен начин.“ Скоро Сибелиус пристъпва към работа над единствения си цигулков концерт, в който влага цялата си любов към този инструмент.

Концерт за цигулка е създадена през 1904. По думите на големия диригент Леополд Стоковски „единственият инструментален концерт на Сибелиус е една от най-добрите симфонии на композитора“. Безспорно това е най-популярното произведение на финландския гений. Концертът е прочут със своята сложност, сякаш създавайки го, неговият автор си е поставил задача да демонстрира безграничните възможности на цигулката. Да изсвири подобен концерт може само истински виртуоз – такъв, какъвто някога е мечтал да стане Сибелиус.

Първата част на концерта започва непосредствено с главната тема и се разгръща импровизационно. Тя е със суров „северен“ колорит на оркестъра, изпълнена е със страстна и в същото време сдържана лирика, а многобройните солови каденци дават възможност на солиста да демонстрира виртуозността си. Втората част принадлежи към най-възвишените страници на романтичната музика – тя е вдъхновена елегия, изпълнена с необичайна мелодическа красота. Темпераментният финал също като първата част е написан под формата на  сонатно алегро. Стремителен и задъхан, с пъргавия си пунктиран ритъм той въплъщава стихията на народния танц.

Сибелиус предвижда  творбата му да бъде представена за първи път в Берлин, а солист да бъде известният немски цигулар Вили Бурместер, на когото той в началото посвещава своя концерт. Финансови причини обаче го принуждават да премести премиерното изпълнение в Хелзинки, а Бурместер няма възможност да дойде във Финландия и Сибелиус се обръща към Виктор Новачек – професор от Музикалния институт. Но Новачек е преподавател,  не  концертиращ музикант, а и до премиерата остава твърде малко време и по тези причини творбата не прозвучава толкова добре, колкото би могло да бъде. Раздразненият Сибелиус преработва произведението, изрязвайки някои фрагменти, особено сложни за изпълнение, и не публикува първата редакция, дори нещо повече – забранява тя да се се изпълнява. Втората редакция е представена през 1905 в Берлин. Дирижира Рихард Щраус, а солист е чешкият цигулар Карел Халирж. Дълбоко засегнат и оскърбен, Бурмастер отказва изобщо да изпълнява концерта занапред и се налага авторът да промени посвещението си: негов адресат става 12-годишният унгарски вундеркинд Ференц Вечей, който го изпълнява след година.

Първата редакция на концерта дълго време не е била позната на публиката. Едва през 1991 гръцкият цигулар Леонидас Кавакос убеждава наследниците на Сибелиус да дадат съгласието си за нейното изпълнение. Музикантът записва диск, съдържащ всички версии на произведението.