През 1892 г. е сватбата на Ян Сибелиус с Айно Ярнефелт (дъщеря на един от лидерите на финландското национално движение). В духа на модния тогава „карелианизъм” младоженците посещават места, свързани с епичните събития на Калевала. Сибелиус записва и народни мелодии, но най-вече пропива в сетивата си мощния дух на славното митологично време, което кореспондира със собствените му духовни въжделения. Завърнал се от медения месец, прекаран в Карелия, композиторът получава през 1893 поръчка от Студентската асоциация във Виборг на Университета в Хелзинки да напише музика за театралното представяне на „живи” исторически картини на благотворително събитие – набиране на средства „за насърчаване образованието на хората в провинция Виборг и подобряване на социалния и културен живот”. По онова време мнозина финландци смятат образованието за най-доброто средство за запазване на културната идентичност в ситуацията на руската политическа доминация в страната.

Сибелиус веднага откликва на поканата и бързо написва театралната музика, която се състои от увертюра, 8 „картини” и 2 интермеци. „Картините”  представят събития от историята на Карелия между 1293 и 1811 г.  и завършват патриотично с великолепния аранжимент, който прави композиторът на финландския национален химн. Премиерата е на 13 ноември 1893 в Императорския Александърски университет в Хелзинки със състава на Оркестровото дружество в Хелзинки под диригентството на автора. Публиката е във възторг. Сибелиус отбелязва в писмо до своя брат Кристиан: „Беше такава шумотевица, че не можеше да се чуе нито една нота от музиката – всички бяха на крака, аплодираха с оглушителни викове”. Около седмица след събитието, той включва в концерт оркестрова сюита в 8 части, съставена от театралната музика. Няколко дни по-късно – на 26 ноември – дирижира в популярен концерт увертюрата и три от частите.  Когато продава правата за издаването на тези четири пиеси на издателството Fazer през 1899, ги публикува като оп. 10 Увертюра „Карелия” и оп. 11 Сюита „Карелия”. Сюитата е в 3 части: Интермецо – Балада – Alla marcia  (Ала марш). Втората част „Балада”, която ще прозвучи в концертната програма, е основана на IV картина от първоначалната партитура „Карл Кнутсон в замъка Виборг” (1446). Елегичната музика предава усамотението на краля на Швеция и Финландия в замъка. Временно свален от престола, потънал в спомени и размисли, той слуша песента на барда… Сибелиус използва мотиви от карелианска народна мелодия. Великолепните сола на кларинетите и английския рог (символизиращ гласа на певеца) се преплитат с плътните струнни инструменти, фаготи и обои върху ритъма на старинния менует.

текст – Янина Богданова