На фона на дванайсетте опери, трите симфонии и над сто романса, Гуно създава около 200 духовни творби, с които започва и завършва творческия си път.

Придобива майсторство и образование при Антонин Рейха, Жан Франсоа Лесюйор, Фромантал Халеви, известни преподаватели в Парижката консерватория. Удостоен е с Римската премия на Парижката консерватория, в резултат на което пребивава във Вила Медичи в Рим. Пътува до Австрия и Германия между 1839 и 1842, посещава Лайпциг, където се среща с Менделсон. Оттогава датират първите му религиозни композиции. Между 1843 и 1848 е църковен органист и регент, бил е на път да приеме духовен сан, но се отказва.

Miserere е мотет от 1880, в който, отново подобно на ренесансовата естетика, целта е да се акцентира и вокализира текстът, а мелодиката е стилизирана и съсредоточена.

текст – Милена Божикова