На фона на дванайсетте опери, трите симфонии и над сто романса, Гуно създава около 200 духовни творби, с които започва и завършва творческия си път.

Ламентацията Gallia за соло сопран, хор и оркестър, е написана през този период под влияние на френското военно поражение от 1870. Премиерата е през 1871. През 1874 прекарва инсулт, след което се връща във Франция. След няколко неуспешни опери се фокусира на сакралната музика. През 1888 е произведен във Велик офицер на Ордена на почетния легион.

Gallia е мотет-ламентация по латински текст, представящ картината на опустелия и опустошен Йерусалим. Скръбта и болката са повод за хоровото молитвено въззвание към Бога („vide Domine, afflictionem meam“, „виж, Господи, моята скръб“) и призив към хората да се обърнат отново към Всевишния и да го следват.

В тази творба, Гуно е искал да „представи Франция такава, каквато е била… възмутена, обидена, оскърбена от наглостта и бруталността на нейния враг…“.

текст – Милена Божикова

Минали събития



Какво търсиш днес?