Симфония №2

Втората симфония в ми бемол мажор (премиерата ѝ е през 1856 г.) е далеч по-амбициозна. Тук като сянка надвисва фигурата на кумира Бетовен. Изборът на тоналността и драматичния тонус на въведението в първата ѝ част напомнят бетовеновата „Ероика”, но приликата бързо излинява с веселото сонатно алегро. Симфонията е в четири части – отново реверанс към класическата форма. В нея Гуно демонстрира яркия си мелодичен дар по отношение на тематизма, усета за елегантно гласоводене и фина оркестрация. Образността ѝ обагря с лек театрален привкус.

 

Минали събития



Какво търсиш днес?