Цикълът Прелюд, фуга и вариация в си минор оп. 18 е една от най-популярните творби на Цезар Франк, която създава през 1860-62. Има две авторски версии – за соло орган и за дуо (пиано и хармониум). Органовата често свири в „Св. Клотилд”, а другата версия представя за първи път на концерт през 1874 (той изпълнява партията на хармониума, Венсан Д‘Енди е на пианото). Франк разширява традиционния цикъл  (Прелюд и фуга) до тричастна форма, като между I и II ч. има кратък преход, а III ч. е вариационна  реприза на Прелюдията. Свързани тематично, всички те се сливат без прекъсване. Нежната меланхолия на музиката е романтична „реплика” на възвисяващите Бахови ламенти. Причудливите хармонични модулации и изкусното съчетание на звуковите регистри  илюстрират характерния органов стил на композитора.