Една от най-великолепните му църковни композиции е Тържествена меса в ла мажор, оп. 12, която създава през 1860 в традиционните части: „Kyrie eleison” ( „Господи  помилуй”), „Gloria” ( „Слава” ),  „Credo” („Верую”) , „Sanctus” („Свят”)  и  „Agnus Dei” („Агнец Божи”). Премиерата  преминава с големи възторзи на енориаршите на 2 април 1861 в „Св. Клотилд”. Впоследствие Франк преработва творбата. Значителни промени претърпяват „Credo” и „Agnus Dei”, а първоначалното „O Salutaris” е заменено по-късно с причастния „Panis Angelicus”. Тази окончателна версия е изпълнена  отново в същата базилика на 24 април 1878.

Както се полага органът е инструментът-фундамент, отговорен както за поддържането на гласовете, така и за добавянето на контрапунктична полифония. Към него композитор включва още инструменти: виолончело, арфа и контрабас.  Месата е написана за тригласен хор – сопрани, тенори и баси. Солистите са също трима – сопран, тенор и бас. Тази троичност е символ на Светата Троица (Бог Отец, Сина Божи и Св. Дух).  Цезар Франк удивително майсторски претворява свещеното слово в изграждането на музикално-смисловата сакрална драматургия на месата с умелото вплитане на солистични и хорови гласове. Най-популярната част от творбата във втората й редакция е „Panis Angelicus”  („Ангелски хляб”). Според един от биографите на Франк нейната  прелестна мелодия възниква като импровизация по време на Коледната служба през 1861. През  1872 композиторът я превръща в мотет за сопран (или тенор), орган, арфа и виолончело, който публикува през същата година и след това я включва като част от Тържествената меса, оп. 12.

текст – Янина Богданова