Клавирният квинтет във фа минор датира от 1878-1879.  Цезар Франк не е писал камерна музика повече от четвърт век. Опусът полага началото на плодотворния последен творчески период. Наричат го „камерната симфония” на Франк. Наистина тази мащабна  композиция в три части е изпълнена с толкова голяма експресивна сила и неподозирана страст, че удивлява цялата публика на премиерата. Състояла се в  концерт на Société Nationale на 17 януари 1880 в изпълнение на Камий Сен-Санс на пианото и квартет Марсик. Сен-Санс предизвиква скандал – когато авторът му връчва нотите, жест на посвещение на творбата към приятеля (при отпечатването на партитурата по-късно го изписва на титулната страница), той ги оставя демонстративно на рояла и напуска залата. Гневът на Сен-Санс има обяснение, той свири клавирната партия а прима виста и навлизайки в жарката емоционална скала на музиката, разбира кой е изворът на вдъхновението за Франк. Това е очарователната му частна ученичка по композиция Аугуста Холмес, към която и той изпитва пламенно копнение. Мадам Франк също е обзета от ярост… Каквато и да е истината (може би само романтичен порив?), композиторът създава в крайна сметка един от най-хубавите клавирни квинтети. Интензивното разработване на тематичния материал в неспирен поток на различни образни състояния извайва съвършена драматургия на формата в съвършен ансамбъл.