Квартет "Молитвата на тореадора"

„Молитвата на Тореадора“ опус 24 е написана първоначално за  квартет за четири инструмента „laúd“. Преведено буквално това би означавало „квартет от четири лютни“, но композиторът не е имал предвид лютните от епохата на Ренесанса или Барока, а испански фолклорни инструменти, които със своите крушовидни тела и удвоени струни наподобяват по-скоро мандолини. Като ансамбъл те обхващат много по-широк диапазон и имат по-богати възможности, като бандурията и лаудетата изпълняват високите партии в квартета, а „теноровият „лауд“ и „лаудон“-ът  покриват тенора и баса.  От 31 март до 6 май 1925 година Турина преработва творбата за струнен квартет и я посвещава на квартет „Aguilar“, с който си сътрудничи в процеса на писане, а през 1926 прави адаптация и за струнен оркестър.  Премиерата на „Молитвата на Тореадора“ е на 3 януари 1927 в в Teatro de la Comedia – Мадрид.  Изпълнението е на Мадридския филхармоничен оркестър под диригентството на Бартоломе Перес Касас, а на 28 октомври 1927 тя е представена и в Барселона. В програмата на концерта е цитирано следното изказване на самия Турина: „Един следобед, по време на борбата с бикове на Плаза де Мадрид, този стар, хармоничен и забавен площад, „видях“ своята творба. Бях край конюшните и там, зад една малка врата, се намираше параклисът, пълен с тамян, където тореадорите идваха да се помолят в мига, преди да се изправят пред смъртта. Тогава, в цялата му пълнота, ми се представи онзи субективно музикален и ярък контраст между далечния шум на площада, на публиката, която очаква зрелището, и отдадеността на онези, които идват пред бедния олтар, изпълнени с трогателна поезия. Те се молят на Бог за живота си, може би и за душата си; за илюзията и за надеждата,  с пълното съзнание, че може би ще си тръгнат завинаги след няколко минути, на тази арена, пълна със смях, музика и слънце…“

„Молитвата на Тореатора“ има пет дяла:  Introduction brève, Pasodoble, Andante, Lento, Pasodoble (repetición). Като се има предвид буйният романтичен импресионизъм на произведението, трудно бихме могли да си представим как звучи то в оригиналния му вариант  за четири лютни, или дори в последвалата транскрипция за струнен квартет. Няма съмнение, че решението на Турина  да разшири състава на квартета до пълен струнен оркестър е правилното. Това веднага става ясно, тъй като струнните пулсират и отекват с прекрасно очертаващия контур, който е изцяло испански. Настроението тук е благоговейно, тъй като тореадорът на Турина се опитва да намери вътрешен мир. Атмосферата на  драма и напрежението на арената се засилват за кратко, след като изложената основна тема и нейната разработка си проправят път. Молитвата завършва, както е започнала: тихо и стоически, по начина, който подобава на един смел боец.

Предстоящи събития



Минали събития



Какво търсиш днес?