От седемте увертюри на Берлиоз, написани в различни периоди на творчество му, три от тях са концертни и вдъхновени от литературни произведения на любимите му английски автори – неговите съвременници Уолтър Скот (Уейвърли, оп. 1, 1828) и Байрон (Корсар, 1846 – 1851, oп. 21), както и Шекспир (Крал Лир, оп. 4, 1831). Останалите са оперни. Увертюрата „РИМСКИ КАРНАВАЛ“, оп. 9 е композирана през 1843 – 1844 и е посрещната с успех още при първото ѝ изпълнение в началото на 1844. Берлиоз я включва често в турнетата си в чужбина. При посещението му във Виена през 1845 – 1846 тя добива славата на едно от най-популярните му произведения. Увертюрата е посветена на принца на Хоенцолерн-Хехинген и е дирижирана от Берлиоз в замъка на принца в Льовенберг през април 1863. Музиката е основана на материал от две сцени от неговата опера Бенвенуто Челини от 1834 – 1838, но е напълно различна от по-ранната увертюра, която той е написал за операта. Бавното въведение е върху мелодичния материал на дуета между Тереза и Челини в началото на второ действие, а карнавалната сцена от по-късно в същото действие прозвучава в Алегрото. Характерно е, че Берлиоз променя оригиналните тоналности в оперната увертюра. Творбата е брилянтен пример за способността на Берлиоз да „превежда“ вокалната музика в оркестрова, запазвайки нейната красота.

Увертюрата започва с кратко стремглаво въведение, но темата на карнавала отстъпва на мелодично лирично анданте. Мелодията от любовната сцена на Тереза и Челини е „изпята“ от английския рог под акомпанимент на струнно пицикато, а след това е широко разработена. Основната образност на увертюрата олицетворява вихъра на карнавала, изграден върху неспирния ритъм на салтарелото, любимия италиански танц на Берлиоз. Сякаш отдалеч се приближава весела тълпа (темата на народния хор). Струнните и дървени във фортисимо интонират друга тема от народния хор („Бързайте, бързайте, римляни“), която открива увертюрата. Прозвучаването на различни групи от оркестъра, промените в звучността, тоналността, динамиката и неизменният ритъм на салтарелото изобразяват все по-разгръщащия се народен танц. Внезапно забавлението затихва и основната любовна тема се появява отново, като постепенно загубва своя лиричен характер. В радостния финал звучи темата на карнавала.