Три импромптюта

Емпромптю (Impromptu), което в превод означава „импровизиран“, в музиката е инструментална виртуозна пиеса (написана предимно за пиано) с импровизационен характер, съчинена изведнъж, без подготовка. Думата е използвана за първи път от чешкия композитор Ян Вацлав Воржишек през 1917 година, а Шопен, заедно с Шуберт и Шуман е сред най-известните представители на този жанр.  Шопен е написал 4 емпромптю-та, сред които е и прочутото Фантазия-емпромптю в до диез минор, опус 66 . Появило се на бял свят през 1834, то е издадено посмъртно през 1855, въпреки че композиторът е наредил някои от ръкописите да не се публикуват. Независимо от различните коментари, това е една от най-популярните композиции на Шопен и се изпълнява изключително често  и охотно от пианистите. Освен Фантазия-емпромптю, Шопен е автор и на Емпромптю опус 29 №1 в ла бемол мажоор (1937), Емпромптю опус 36 №2 във фа диез мажор (1839) и Емпромптю опус 51 №3 в сол бемол мажор (1843).

Минали събития



Какво търсиш днес?