Фредерик Шопен е автор на два концерта за пиано. Първият, който написва, е във фа минор и датира от 1829 г., но е завършен едва през 1830 г., малко по-рано от втория, ми минор. През 1830 – 1831 г. партитурата на Концерта във фа минор е загубена и след това е пренаписана. Този концерт е издаден по-късно от Концерта в ми минор, през 1836 г., и поради това е известен като № 2. Когато пише Концерта във фа минор, Шопен е влюбен в Константия Гладковска (млада певица, която учи във Варшавската консерватория), но по-късно е посветен на Делфин Потоцкая (талантлива и високообразована жена, с която Шопен има четиригодишна страстна връзка, а след раздялата им те остават добри приятели). Създадени, когато Шопен е на 19 – 21 години, клавирните концерти представят романтичния прочит на младия композитор на класическите драматургични принципи на тричастния концертен жанр. В Концерта във фа минор първата тема на първата част е кратка. Втората тема е разгърната (композиторът я използва по-късно в Ноктюрното си в до диез минор, останало като Lento con gran espressione, 1830 или 1833). Романтичната чувствителност на музиката придава уникалност на тази ранна Шопенова творба. Репризата е очарователна по звучност, с лека и грациозна пианистична текстура, оцветена с богатството и силата на младежките емоции. Втората част е забележителна с мелодичността и простотата на основната лирична тема и задушевната романтика, както и с виртуозността на орнаментите и изразителността на речитатива в средата (предвещаващ забележителния му по-късен Прелюд му във фа минор, оп. 28). Финалът разкрива концертен блясък. Редуват се плавни движения с кратки ритмични групи, непрекъснатото движение завършва с ярка Кода. Двата клавирни концерта на Шопен са сред най-изпълнявания романтичен пианистичен репертоар.