„Арлезианката“ на Франческо Чилеа по едноименната драма на Алфонс Доде съпътства дебюта на Енрико Карузо. Въпреки неговото присъствие, макар и едва 24-годишен, операта не постига успех. Композиторът дълго редактира творбата, но без особен резултат. Тя остава в репертоара предимно заради трите известни арии, най-знакова от които  е  теноровото Ламенто на Федерико: „La solita storia del pastore“. Всъщност пиесата на Доде печели известност именно заради музиката към спектакъла, написана от Жорж Бизе и изпълнявана днес като оркестрови сюити. „Плачът на Федерико” изразява страданието на младия мъж заради факта, че семейството му е уредило брак с жена, която не обича. Вместо това, той е раз- вълнуван от жена от Арл (откъдето идва заглавието на операта).