Концерт за две пиана и оркестър в ре минор, FP61

Пуленк е от завидно заможно семейство, типичен парижанин, остроумно и интелигентно общуващ в средите на френската висша класа. През 1932 неговата приятелка и почитателка принцеса Едмон де Полиняк му поръчва да напише двоен клавирен концерт, който да представи с приятеля си от детинство пианиста Жак Феврие на Международния фестивал във Венеция. Веднага след това тя го моли да й напише Концерт за орган, тъй като в частния си салон за изпълнение на нова музика притежавала и орган. Пуленк приема молбата, завършва Концерта за две пиана в ре минор за около три месеца и самият той с Жак Феврие като втори пианист го представя във Венеция на 5 септември 1932 в съпровод на оркестъра на Ла Скала. Концертът е написан изключително атрактивно за публиката, с дръзки пародии на чужди стилове: в първата част Пуленк помества потпури от популярни мелодии и кода в екзотичен стил, вдъхновен от Балинезийска музика за гамелан; втората част е посветена на Моцарт – в негов стил той експонира и завършва частта, като средният дял напомня все пак за настоящето и ХХ век; третата част възстановява пародийния маниер и бликащата музика от началото, подражавайки на Гершуин.

След смъртта на Пуленк Бенджамин Бритън преоткрива именно искреността в музиката му: „За средния англичанин – пише той – музиката на Франсис Пуленк е тази на типичния френски композитор: остроумен, смел, сантиментален, палав, депресиран, потресаващ, несигурен и склонен да се паникьосва. Той придава висока стойност на искреността: той самият беше твърде невинен, за да бъде фалшив“.

Какво търсиш днес?