КОНЦЕРТЪТ ЗА ПИАНО В ДО МАЖОР, ОП. 39 (BV 247) от ФЕРУЧО БУЗОНИ е едно от най-мащабните произведения, писани някога в този жанр. Времетраенето му е около 70 минути, като петте части се изпълняват без прекъсване по указание на композитора. Написан е за пиано, голям симфоничен оркестър и мъжки хор в последната част, чиято партия е върху немския текст от поетичната драма „Аладин“ (1805) на известния датски поет Адам Йоленшлегер (1779 – 1850), съвременник на Гьоте.

Концертът за пиано, оп. 39 е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност. Бузони има за образец творби в клавирния концертен жанр с добавен хор като Фантазията за пиано, солисти и смесен хор от Бетовен, оп. 80 (1808). Има още няколко такива произведения, например Осмият концерт за пиано на германския пианист и композитор Даниел Щайбелт (1820) или Шестият клавирен концерт на френския пианист и композитор Анри Херц с хоров финал (1858).

За първи път Концертът за пиано, оп. 39 е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук. Замисълът е грандиозен, партията на пианото зашеметява публиката със своята виртуозност, но няма очакваната солистична бляскавост, тя е по-скоро „симфонична“, както я определят. Ето защо обясними са смесените отзиви след премиерата, а някои от тях са твърде резервирани или негативни. Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.

Първата част на Концерт, оп. 39 е с дължина малко повече от петнайсет минути и представлява разгърнато алегро. Втората част е като скерцо, изпълнена е с ритми и мелодичен материал, характерни за популярната италианска народна музика. Двайсетминутната средна част е с обозначени в нея четири части, тя има по-мрачен и метидативен характер, напомня за процесия. Четвъртата част е тарантела и отново е в италиански стил, а партията на пианото е изключително виртуозна. В по-бавната финална пета част прозвучават теми от предходните части. Във финала партията на мъжкия хор е по стиховете от последната сцена на „Аладин“, възхваляващи Божествеността.

Само две години след създаването му Концертът за пиано, оп. 39 е публикуван от „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната соловата партия. От 80-те години на ХХ век насам интересът към концертното му представяне и звукозапис нараства.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова