ДИВЕРТИМЕНТОТО ЗА ФЛЕЙТА И ОРКЕСТЪР В СИ БЕМОЛ МАЖОР, ОП. 52, BV 285 е сред творбите, които италианският композитор Феручо Бузони създава към края на живота си. Докато работи върху своя незавършен опус магнум „Доктор Фауст“, той пише две инструментални произведения: Концертино за кларинет, оп. 48 (1918) и Дивертименто за флейта и оркестър, оп. 52 (1920). Замисля ги като своеобразен музикален диптих. Самият композитор определя Дивертиментото като може би по-фантастично, по-мъжествено и по-кратко от двете пиеси. Създадено е през май 1920. Композиторът споделя, че музиката му е хрумнала толкова лесно, колкото да напише писмо. Партитурата е завършена на 24 май. Романтично по характер и изпълнено с Моцартова бравурност в солистичната партия, Бузони изгражда своето деветминутно Дивертименто, очертавайки три контрастни виртуозни дяла: първият и третият са наситени с витална енергия, която преминава грациозно в чувствена елегична кантилена във втория дял.

Творбата е посветена на големия френски флейтист, композитор и диригент Филип Гобер (1879 –1941) и за първи път прозвучава на 21 август 1920 с Цюрихския оркестър „Тонхале“, под диригентството на швейцарския композитор и диригент Фолкмар Андрее, като жест на сбогуване на Бузони с оркестъра преди заминаването му отново за Берлин. Официалната публична премиера е на 13 януари 1921 в авторския му концерт с Берлинската филхармония под негово диригентство, солист е нидерландският флейтист Хенрик де Врис. Партитурата е публикувана през 1922 от Breitkopf & Härtel. Една година по-късно същите издатели отпечатват аранжимента за флейта и пиано, направен от композитора Курт Вайл (ученик на Бузони), който е преиздаден през 1950, а през 60-те години с изпълнението на изключителния Северино Газелони (1919 – 1992) навлиза в камерния репертоар като самостоятелнo концертно произведение.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова