Класикът на унгарската национална композиторска школа, ФЕРЕНЦ ЛИСТ прекарва по-голямата част от живота си далеч от своята родина. Ярко присъства в музикалния живот на Париж през 30-те години, след това пътува и концертира в Швейцария, Италия, Чехия, Англия, Белгия, Дания, Русия, повече от десетилетие е водеща творческа фигура във Ваймар, след това се уединява в Рим. Ваймарският период (1848-1861) е централен в творчеството на Лист, тук гениалният пианист, композитор и диригент пише най-новаторските си творби – създава новия романтичен жанр „симфонична поема” („Прелюдии”, „Тасо”, „Прометей”, „Мазепа”, „Хамлет” и др.), радикално преобразява представата за пианото в своите концерти и повече от 500 клавирни творби, като обогатява и симфонизира клавирните жанрове.

ВТОРИЯТ КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО е замислен още през 1839-1840 година, но Лист го завършва чак след десетилетие, като основно обновява неговата концепция. Следват още няколко редакции, последната от които е през 1861. Творбата е посветена на неговия ученик Ханс фон Бронзарт, който я изпълнява за първи път във Ваймар на 7 януари 1857, под диригентството на композитора. Следващите изпълнения са на  друг ученик на Лист, 17-годишният талантлив виртуоз Карл Таузиг, който свири концерта в Прага на 11 март 1858 и с много голям успех във Ваймар на 8 август 1860, малко преди Лист  да напусне там мястото си като музикален директор. В едночастния концерт са обособени шест раздела (Adagio sostenuto assai; Allegro agitato assai; Allegro moderato;  Allegro deciso; Marziale un poco meno allegro; Allegro animato), обединени от няколко многообразно трансформиращи се теми.  Композиторът го нарекъл Concerto symphonique, тъй като се отличава от виртуозитета на Първия концерт и се доближава до неговите симфонични поеми и програмни симфонии с идеята за едночастна форма и тематична трансформация.