Концерт за пиано и оркестър №1 в ми бемол мажор

През 1847 ФЕРЕНЦ ЛИСТ се оттегля от активната си кариера на професионален пианист. В продължение на 27 години той е концертирал в цяла Европа, от Дъблин до Константинопол, и в почти всички градове между тях. През годините, в които гастролира като виртуоз, Лист постоянно създава редица произведения, предназначени да радват публиката и да демонстрират собствените му високи умения. Чрез транскрибиране, аранжиране и писане на вариации върху творби на други композитори (включително аранжименти на деветте симфонии на Бетовен, „Фантастична симфония“ на френския композитор Ектор Берлиоз, както и оперни арии и народни песни) пианистът опознава почти всички съществуващи музикални стилове. След като се оттегля от концертната дейност, Лист се възползва от това своеобразно музикално образование. Благодарение на по-спокойното си ежедневие, което му позволява да се съсредоточи върху композирането и върху музикални и обществени дейности, които утвърждават германския град Ваймар (където е главен диригент и художествен ръководител на оперния театър) във водещ музикален европейски център, от края на 40-те години на XIX век Лист създава поредица от шедьоври. Сред тях е ПЪРВИЯТ от двата му КОНЦЕРТА ЗА ПИАНО.

Творбата е замислена през годините, в които е развивал виртуозността си, но композиторът завършва Първия клавирен концерт във Ваймар през 1849, оркестрира го в сътрудничество със своя асистент и го преработва през 1853. Премиерата му е на 17 февруари 1855 във Ваймар под диригентството на Берлиоз. (Двамата се запознават в Париж в бурните дни след Юлската революция от 1830 и остават приятели за цял живот.) Формата на концерта е изключително новаторска. Концертът е едночастен, като в изграждането му се повтарят и преобразуват различни теми. Макар че Лист разделя произведението на начална бърза част, бавна част, скерцо и финал, което напомня на симфоничния цикъл, в него като цяло няма нищо традиционно. Оркестърът и солистът не се редуват така, както е характерно за редица концерти от края на XVIII и началото на XIX век, а в оркестъра няма дълги, непрекъснати самостоятелни дялове. Вместо това Лист интегрира пианото и оркестъра, като често използва солистично и други инструменти – особено флейта, кларинет и виола.

Четирите части на концерта са свързани, тематичният материал в тях изгражда органично циклично цяло. Впечатляващата начална тема на началното Allegro maestoso и отговорът на солиста се завръщат както по време на прехода от скерцото към финала, така и по време на самия финал. Мелодията, с която започва втората част Quasi adagio, се трансформира в марш за финала, а лежерното, колебливо начало на скерцото (в него на Лист или на негов сътрудник му е хрумнала вдъхновената идея да използва триангел, за да се придаде на акомпанимента малко повече блясък) прозвучава и по време на заключителните страници на творбата. Има и отделни моменти, които се открояват с различието си – например в края на Allegro maestoso, където се редуват оркестрови пасажи, наподобяващи италианска опера от началото на XIX век (с мелодия върху ритмичен акомпанимент), с разгърната романтична клавирна фактура.

Предстоящи събития



Минали събития



[past_events_for_piece]

Какво търсиш днес?