През 1829 ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН-БАРТОЛДИ предприема първото от деветте си пътувания до Великобритания, където втори след Георг Фридрих Хендел спечелва популярност и авторитет като гостуващ музикант. Заедно с приятеля си Карл Клингенман – секретар на Хановерското представителство в Лондон, – прави обиколка на острова през пролетта и лятото на 1829. След професионалните си ангажименти като диригент и солиращ пианист на Лондонската филхармония той посещава и някои исторически места в Шотландия.
В резултат именно на посещенията си в Англия и Шотландия Менделсон започва от 1830 да пише своята Шотландска симфония, която прекъсва поради други пътувания, защото не можел да възпроизведе мрачния Север под жаркото слънце на Рим. Завършва я едва през 1842 в Берлин. Регистрацията под номер на симфониите му е според започването им, така „Шотландска“ е под номер 3, въпреки че е завършена последна – след Симфония № 4 „Италианска“ и Симфония № 5 „Реформационна“.
Чрез музиката на тази симфония Менделсон показва усещането си за шотландската природа и представите си за историческите събития по тези земи. В музиката няма фолклорни цитати, самият композитор заявява „Няма национална музика за мен! /…/ В картините, руините и природната среда намирам най-много музика“. Способността да предава впечатленията си музикално и въздействащо е оценена от Роберт Шуман, който по отношение на “Италианска”-та симфония казва: “Прекрасно е да бъде компенсиран слушателят, който никога не е посещавал Италия”.
И четирите части на „Шотландска” симфония се изпълняват последователно без цезура, което е необичайно за жанра на ХІХ век, и са обединени от обща тема – меланхолична и баладична. Първата част предава картината на бурно море, втората – е картина на празника, огласяван от характерните инструменти и горски звуци, последните две части – са посветени на историческите войнски действия и подвизи.
Освен петте симфонии, официално вписани в каталога на Менделсон, той има още 12 юношески опуса в този жанр, повечето от които са за струнен оркестър. Те рядко се изпълняват, но показват не по-малко вкус, изтънченост и талант.