През 1906, Йозеф Йоахим, един от големите цигулари на романтизма и забележителен тълкувател на Цигулковия концерт на ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН- БАРТОЛДИ казва пред гостите по повод честването на 75-годишнината си: „Германците имат 4 цигулкови концерта. Най-велик е Бетовеновият. Най-близо до него по важност и дълбочина е Концертът на Брамс. Макс Брух пише най-богатия и най-очарователен от четирите концерта. Но най-обичаният от всички и като ювелирен продукт на сърцето е Концертът на Менделсон”.

Може да се предположи, разбира се, известна пристрастност на Йоахим, защото той се е ползвал от протекциите на Менделсон, концертите на Брамс и Брух са му лично посветени и е бил ученик на Фердинанд Давид, първи изпълнител на Менделсоновия концерт.

Преди ми-минорния цигулков концерт композиторът има ранен Концерт за цигулка и струнни, написан на 13-годишна възраст (1822) и изпълнен едва през 1952 от Йехуди Менухин.

През 1835 Менделсон е назначен за главен диригент на Оркестъра на Лайпцигския Гевандхаус и в това си качество кани за концертмайстор Фердинанд Давид, приятел от детството, ученик на Лудвиг Шпор, съчетал неговия стил на свирене с елегантността на френската традиция и виртуозността на Паганини. Вероятно оттогава композиторът мисли върху цигулковия концерт. Давид от 1836 очаква този опус от Менделсон, но едва през 1844 го получава, поради голямата обществена заетост на композитора. В писмо от 30 юли 1838 той пише на Давид: „Бих искал да завърша концерта за цигулка през следващата зима. Една ми-минорна тема се върти в главата ми, началото на която не ми дава мира“.

Двамата водят дълга кореспонденция по техническите цигулкови въпроси. Спрямо традицията Менделсоновият концерт, който все пак запазва тричастната структура, внася някои нови моменти – например встъпването на соло-инструмента без оркестрова експозиция, третирането и местоположението на каденцата.

На премиерата на 13 март 1845 солист е Давид, а Менделсон отстъпва диригентския пулт на датчанина Нилс Гаде. Повече от век по-късно Яша Хайфец записва Концерта със същата тази цигулка, с която Фердинанд Давид осъществява премиерата – Гуарнери от 1742.

През 1989 в Ягелонската библиотека в Краков е възстановен авторският ръкопис на Концерта, който опровергава достоверността на изпълненията от миналия век. От ръкописа се вижда, че има съществена намеса на издателството Breitkopf & Härtel при първия печатен вариант на партитурата през 1862 – например, в темповите обозначение на първата част („Allegro con fuoco“ вместо „Allegro molto appassionato“) и в пасажите на цигулковата партия.