Laudate pueri опус 39 № 2 (от 1837) на ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН-БАРТОЛДИ е втори от общо три мотета от този опус. Написана е по текст на два псалма от Библията:

Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги. (Псалм 113:1-2)

Блажен е всеки, който благоговее пред Господа
и ходи по Неговите пътища! (Псалм 128:1)

Въпреки че композиторът принадлежи към богата еврейска фамилия, той е посещавал англиканска църква и духовната му музика е изцяло ориентирана към нея, като текстовете избира предимно от псалмите. Мотетът Laudate pueri е написан през 1837, но идеята за него се ражда от възторга на композитора от пеенето на френските монахини, които той чува във френската църква в Рим при посещението си през 1830 тогава едва 21-годишен. Той пише на родителите си: “Френските монахини пеят така чудесно и прекрасно … Сега, след като стигнах до необичайно решение да композирам нещо за техните гласове, които помня абсолютно точно…“.

Менделсон е имал предвид практиката в европейските хорове да се ползват вместо сопранови – момчешки гласове. Музиката е под въздействие на грегорианското пеене и стила на Палестрина.