Увертюра "Сватбата на Камачо"

Увертюрата към операта „Сватбата на Камачо“ от Феликс Менделсон-Бартолди е завършена на 12 февруари 1825. Когато през 1824 петнайсетгодишният композитор започва да работи върху комичната си опера, в частни семейни представления вече са изпълнявани неговите по-ранни четири зингшпил опери.

Музикалният талант на Менделсон се откроява от най-ранна възраст. Операта „Сватбата на Камачо“ (ориг. заглавие на немски: „Die Hochzeit des Camacho“) е в две действия, сюжетът ѝ представя епизода, в който Дон Кихот и Санчо Панса са поканени на сватбеното тържество на Камачо. Той иска да се ожени за Китри, но нейната истинска любов е Базилио. След редица хитрости Камачо признава поражението си и операта е с
щастлив край за влюбените. В хода на действието ексцентричното поведение на Дон Кихот създава множество недоразумения. Както и операта, в увертюрата се открояват талантът и въображението на Менделсон. В бляскавата ѝ оркестрация се чувства влиянието на Моцарт и на Карл Мария фон Вебер, основоположник на немската романтична опера. Увертюрата е програмна, тя е ярък музикален разказ, в който оживяват инструментални „хорове“ и гласове, пресъздаващи отделните персонажи.

Премиерата на операта е на 29 април 1827 на сцената на „Шаушпилхаус“ – Градския театър в Берлин. Но въпреки че творбата е добре приета от публиката, отзивите за нея са враждебни. Менделсон е недоволен от това, че е принуден да направи промени в партитурата. И след едно представление операта потъва в забвение. Увертюрата към нея се изпълнява като един от шедьоврите на романтичната епоха.

текст – Елисавета Вълчинова Чендова

Минали събития



Какво търсиш днес?