Увертюра "Хебриди" ("Фингалова пещера"), оп.26

ХЕБРИДИ” (или „ФИНГАЛОВА ПЕЩЕРА”) е създадена през 1830 под впечатление на морско пътуване на композитора покрай западните брегове на Шотландия и Хебридските острови. Там, на необитаемия остров Стафа, той посещава прочутата пещера, носеща името на великана Фингал („Белият странник“), герой от келтския епос. В това пространство с огромни размери, покрито с шестоъгълни черни базалтови стълбове и сводест таван, съществува невероятна акустика и грохотът на вълните отеква вътре като в катедрала. На галски език името на пещерата – Uamh-Binn – означава „пещера на мелодиите“. Необикновеният природен феномен е намерил отражение и в поезията на Уилям Уърдсуърд, Алфред Тенисън и Джон Кийтс, в романите на Жул Верн и Уолтър Скот, в картина на Уилям Търнър и др.

Преживяването на Менделсон било толкова силно, че още по време на пътуването си той изпраща пощенска картичка на сестра си Фани Менделсон с началните ноти на бъдещата увертюра – „…за да разбереш колко силно ме впечатлиха Хебридите, ти пращам това, което тук ми дойде в съзнанието.”

Увертюрата, посветена на принц Фредерик Уилям IV, по-късно крал на Прусия, е завършена на 16 декември 1830 и първоначално носела името „Към самотния остров“. След това Менделсон прави нова редакция, като променя и името – „Хебриди“. В този вид е изпълнена премиерно на 14 май 1832 в Лондон под палката на Томас Атууд, заедно с другата му прочута увертюра „Сън в лятна нощ“, а през януари 1833 прозвучава и в Берлин под диригентството на автора. Но при издаването на партитурата от „Брайткопф и Хертел“ през 1834 увертюрата била озаглавена „Фингалова пещера“, така се запазили и двете заглавия на живописната тонова поема на Менделсон.

текст – Анди Палиева

Какво търсиш днес?