През един слънчев октомврийски ден на 1830 година Менделсон заминава на пътешествие из Италия. Той прекарва там близо година, посещавайки Венеция и Рим, Неапол и остров Капри, Флоренция и Милано. Възхитен от видените величествени творения в областта на живописта и скулптурата и преди всичко – от италианската природа и бит,  в едно писмо до своите близки композиторът описва страната така:  „Италия се яви пред мен толкова ласкава, тиха, радушна, с такова царящо навсякъде доволство и веселие, че е направо невъзможно да се опише. Сините планини остават назад, слънцето свети жарко през листата на лозята, пътищата тичат през плодните градини; дърветата сякаш са завързани едно за друго с виещи се между тях растения, и ти се струва, че си си у дома, че всичко това отдавна ти е познато, а сега просто го преоткриваш. Ей Богу, в душата ми се ражда някакво умиротворение! Цялата страна е някак празнична и сякаш съм владетел-княз, който триумфиращо преминава през нея“ (10 октомври 1830).

Споменът за тази познато-непозната, ласкава и усмихната Италия, се запечатва трайно в паметта на Менделсон и много скоро намира своето творческо превъплъщение. Още по време на своето пътешествие, през 1831 композиторът започва да пише симфония, която нарича „Италианска“ и завършва две години по-късно – на 13 март 1833 в Берлин, като отговор на получената от него покана от Лондонското (днес Кралско) Филхармонично общество. Два месеца по-късно – на 13 май  – творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия автор. Симфонията има огромен успех и заедно с популярността на Менделсон оказва силно влияние върху развитието на британската музика до края на столетието. Композиторът обаче не е доволен от създаденото и през 1834 година преработва симфонията, като дори планира да напише алтернативни версии на втората, третата и четвъртата части. Той така и  не публикува приживе партитурата на творбата и тя излиза от печат едва през 1851 година, когато на 1 ноември симфонията е изпълнена за първи път и в САЩ, на концерт на Немското музикално общество в Бостън, дирижиран от Карл Бергман. Това е причината „Италианската“ симфония днес да е известна като №4, макар практически това да е третата поред симфония на Менделсон, предшествана от „Реформационната“ ( днес №5 – създадена през 1829, но издадена след „Италианската“ и посветена на 300-годишнината от утвърждаването на лютеранството в Германия.) „Шотландската“ симфония на композитора, която днес се води като  №3 в каталога му, е завършена и изпълнена през 1842.  А за своя Първа симфония композиторът смята създадената през 1825 година симфония в до-мажор, макар че още 12-годишен пробва силите си в симфоничния жанр и след това за три години написва 13 симфонии за струнен оркестър.

В Италианската симфония, запечатала картините от живота сред южната природа, под вечно синьо небе, за първи път толкова ярко се проявяват характерните индивидуални черти на стила на Менделсон, който по неповторим начин синтезира романтичното и класическото начало. Изящна по форма, основана върху песенно-танцувални битови източници, тя е изпълнена с юношески възторг и безгрижна радост от сливането с обкръжаващия свят, Програмата на творбата, както и в останалите му симфонии и концертни увертюри, е посочена само в заглавието, което предоставя на слушателя неограничен простор на фантазията. Симфонията е написана в четири части:  Allegro vivace. Andante con moto, Con moto moderato, Saltarello-Presto.