В областта на оркестровата музика Феликс Менделсон-Бартолди създава произведения, смятани с право за класически образци на музикалното изкуство. Това обаче не важи с еднаква сила за всяко едно от тях.  Причината за някои „творчески неудачи“, ако могат да бъдат наречени така, се дължи  на факта , че невинаги използваните от композитора форми и средства за развитие на класическия симфонизъм съответстват на музикалните му образи, които в същността си са лирични. Там, където при въплъщаването на своите замисли Менделсон изхожда от особеностите на своята тематика и на художествено-поетичното си мислене, той постига добри резултати.

Типичен пример за това са симфониите му, пет на брой.  Първата от тях, написана на 15-годишна възраст, е свидетелство за ранното овладяване на композиционната техника. Втората, т.нар. „Реформационна“ симфония, и симфонията-кантата „Хвалебствена песен“ са написани „по повод“: „Реформационната“ (1829-1830) е свързана с празнуването на 300 години от Реформацията, а Симфония-кантатата „Хвалебствена песен“ (1840) е посветена на 400-годишнината от изобретяването на книгопечатането.

Самият Менделсон смята своята „Реформационна“ симфония за неудачно произведение. Приживе тя не е била издавана изобщо и едва след кончината на композитора влиза в посмъртно издание. „Хвалебствена песен“ пък (чиято структура с хоров финал наподобява Деветата симфония на Бетовен)  звучи доста тържествено и монументално, но това е чисто външно качество и не е достатъчно за причисляването на творбата към значимите музикални явления. Останалите две симфонии – Шотландска и Италианска – принадлежат към най-добрите страници от творчеството на Менделсон. Техният художествен замисъл възниква на основата на богати и ярки впечатления от двете посетени страни: изкуството и слънчевата природа на Италия и романтизираната история и природата на Шотландия. Успешното вътрешно сливане между конкретна творческа задача  и въплъщаването й в определена форма, определя високото художествено качество на тези две творби.

„Хвалебствена песен „Lobgesang опус 52 е 13-частна Симфония-Кантата по текстове от Библията за солисти, хор, орган  и оркестър . Композирана през 1840, заедно с по-малко известната Празнична кантата „Гутенберг“, след смъртта на Менделсон  тя е издадена като Симфония №2 в си бемол мажор, но нито номерацията, нито заглавието са авторски. Две години по-късно, през 1842, под номер 3 се появява „Шотландската“ симфония, макар на практика втора симфония  още да не е била публикувана. Възможно е композиторът да е имал намерение да запази този номер за написаната  по-рано от него Италианска симфония, чиято премиера се е състояла през 1833, но в крайна сметка става така, че творбата е оставена за преработка, която така и не завършва никога – „Италианската“ симфония е издадена посмъртно като Симфония №4. Десетилетия след смъртта на Менделсон, издателите на неговото творчество по чисто свои, собствени издателски съображения обозначават  „Хвалебствената песен“ опус 52 като Симфония №2 . Въпреки това, няма никакви конкретни доказателства, че композиторът е имал точно такова намерение. Новият каталог на творчеството на Менделсон, публикуван през 2009 година от Саксонската Академия за наука и изкуство, вече не причислява „Хвалебствена песен“ към симфониите, а я нарежда сред сакралните му вокални произведения.

„Хвалебствена песен“ е композирана за 2 сопрана, тенор, орган, хор и  оркестър . Структурно симфонията съдържа три изцяло инструментални части, последвани от 10 части за хор, солисти и оркестър. Творбата трае почти двойно по-дълго от останалите чисто инструментални симфонии на композитора – тя е около 65-70 минути.