На 11-годишна възраст Менделсон завършва Трио, няколко сонати, песни, кантата. Около 12-13-годишен е автор вече на 12 симфонии за струнен оркестър (между 1821 и 1823), а само на 17-годишна възраст става родоначалник на новия жанр на програмната увертюра със „Сън в лятна нощ”.

Жанрът, който Менделсон въвежда в музикалната история, този на програмната увертюра го занимава през целия му живот: автор е на четири програмни увертюри от общо десет. Това са: „Сън в лятна нощ“, „Морска тишина и щастливо плаване“, „Хибриди или Фингалова пещера“, „Приказка за прекрасната Мелузина“.

Менделсон завършва „Сън в лятна нощ“ в рамките на един месец през юни 1826 и според Роберт Шуман увертюрата поставя началото на зрялото му творчество. Менделсон се посвещава на изучаването на Шекспировите произведения. Фокус на интереса му става не любовната интрига, а приказната страна на шекспировата комедия: лятна нощ на 24 юни, празникът на Иван Купала, на който според преданията се открива светът на фантастиката, вълшебствата, магическите образи на феи и елфи, на цар Оберон и царица Титания. Същите персонажи се появяват през същата 1826 операта „Оберон“ на Карл Мария фон Вебер.

Музиката към комедията „Сън в лятна нощ“ съдържа увертюра и 12 епизода: инструментални и хорови, диалози с оркестров съпровод. А сюитата „Сън в лятна нощ“ обединява увертюрата и четири симфонични епизода. „Скерцо“ е посветено на красотата и простора в света на елфите. На него се противопоставя материалното човешко измерение със съпътстващите го житейски тревоги в „Интермецо“. Баланс внася „Ноктюрно“, подчертавайки преходността на материалното и блаженството на съня и мечтите. С несравним блясък и музикално великолепие за всички времена е „Сватбеният марш“.

Менделсон представя публично музиката на 19 ноември 1826, изпълнявайки я на пиано на 4 ръце заедно със сестра си. Премиерата за оркестър под диригентството на Карл Льове е на 20 февруари 1827 в Шчетин. И едва на 24 юни 1829 Менделсон лично дирижира творбата. През 1843, а именно 17 години след премиерата, Менделсон отново изпълнява увертюрата във връзка с рождения ден на краля Фридрих-Вилхелм IV. Тогава кралят, който не е блестял с особена проницателност, се обърнал към композитора в знак на любезност с думите: „Жалко, че вашата прекрасна музика е пропиляна напразно за такава глупава пиеса“.

текст – Милена Божикова