Към жанра на инструменталния концерт Менделсон изпитва подчертан интерес още от началото на своето творчество. Сред ранните му творби е и КОНЦЕРТЪТ ЗА ПИАНО, ЦИГУЛКА И ОРКЕСТЪР, известен като ДВОЙНИЯ КОНЦЕРТ в ре минор, създаден от 14-годишния композитор през 1823. Преди този опус той е написал още само три произведения за солиращ инструмент с оркестров съпровод – Ларго и Алегро за пиано и струнни, клавирен концерт и малко известният цигулков концерт в ре минор. Творбата е била изпълнена в частен концерт на 25 май 1823 в дома на Менделсон в Берлин от автора и неговия учител по цигулка и близък приятел Едуард Риц. След това изпълнение Менделсон прави нова редакция на партитурата, като добавя духови инструменти и тимпани. И това е първата по-голяма творба, в която той включва духови и ударни инструменти. Публичната премиера на концерта в този вид е била на 3 юли 1823 в залата на „Шаушпилхаус” в Берлин. Както и ранния ла минорен клавирен концерт, Двойният концерт остава непубликуван приживе на Менделсон, критическото му издание излиза едва през двадесети век.

За избора на това по-необичайно съчетание на солиращи иструменти Менделсон може би е бил инспириран от концерта за пиано, цигулка и оркестър на Йохан Хумел, при когото е учил кратко време през 1821. Младият композитор навярно е изпитал и влиянието на Карл Мария фон Вебер, чийто бляскав Konzertstück във фа минор често сам е изпълнявал. В оформянето на соловата цигулкова партия на своя концерт той въвежда редица технически похвати, възприети като модел от творби на майстори на цигулковото изкуство като Виоти, Роде и Кройцер. А първоначалното му насочване към струнен съпровождащ ансамбъл е съзвучно с неговата работа върху дванадесетте симфонии за струнни инструменти, които създава до края на същата година.

Двойният концерт на Менделсон носи типичните черти на ранния романтизъм. В него са съчетани съживеният интерес към барока (началната тема и следващото контрапунктично движение напомнят Баховия стил), съвършеното следване на класическата форма и принципи на тематично развитие и истинска романтична чувствителност в красивата Менделсонова мелодика.