Драгостинов е автор на два клавирни концерта. За Първия си клавирен концерт (Polytempi 4) той е удостоен с Първа награда на Международния конкурс по композиция „Карлхайнц Щокхаузен“ през 1980 г. Първото изпълнение на творбата е през юни 1981 г. със Симфоничния оркестър на Миланското радио и солист Антонио Бакели.
Концерт за пиано и оркестър № 2 е създаден между юни 2020 – юни 2021 г. и е посветен на Милена Моллова. Концертът е мащабен, четиричастен, в традиционни форми, с фолклорни стилизация, типични за музикалния израз на Драгостинов, с много подвижна, жива фактура и оркестрация, с необичайни обрати в инструменталните реплики, в които се отразява огромният опит на композитора във фолклорните обработки, музикалният му финес, инвенция, оригиналност, колорит, смесване на модерност и класичност на различни нива. В класически построената сонатна форма с обратна реприза на първата част Драгостинов въвежда тема, която самият той определя като част от додекафонична серия. В нея двойки тонове звучат на интервал умалена квинта в диапазони Ми-Си♭ и Ла-Ми♭. Това изключително напомня 12-тоновата редица в Симфония оп. 21 на Антон Веберн, в която границите и на темата, и централният интервал са именно цитираните тонове във варианти Р11 и Р4 позиции на редицата при Веберн. Инструменталният състав при Драгостинов е също много сходен с този при Веберн: започва с дървени духови иструменти, смесени със струнни. Втората тема е традиционно по-лирична и тук тя е базирана на родопската песенност.
Във втората част, която е традиционно лирична, Драгостинов „разпява“ безмензурна мелодия в духа на тракийската и родопска песенност. Тук композиторът въвежда 8 тона от 12-тоновата редица отново в границите на умалена квинта. Средният дял на тази триделна форма Tempo di Valzer. Quasi Allegretto (вж. № 9) е танцова, последвана от фугато.
Третата част като самостоятелно обособена каденца е необичайна в музикалната история. Ладова и интонационна база е източен макам, както и тематичен материал от предходните части.
Четвъртата част – Finale. Toccata Reminiscenza включва оригинална разработка на народната песен „Дилмано, Дилберо“, известна с метричната си структура на редуване на неравноделните тактове 8/16 и 11/16. Драгостинов събира тематичния материал от предходните части.
текст – Милена Божикова