Стефан Драгостинов за своята творба Terra Bulgara

Идеята за тази пиеса се върти в главата ми от доста време. В основата е залегнала мелодията на очаровател- ната котленска песен „Дойде си Паню пашата“, известна още като „Мъдрó хоро“.

Преди повече от половин век, в час по Народна музика в Консерваторията, проф. Стоян Джуджев, знаменит учен- възрожденец и невероятно слънчев човек, Светла му памет, запя „Грозданкината“. Беше ни пял, впрочем, и друг път. Тогава, запях с него. Учителят – зяпна! След часовете ми рече да поос- тана; да си побъбрим; вече знаеше, че композирам. Поразпита ме какви ги върша; току-що бях написал „Поли- морфия“ за пиано, заглавието „кооптирах“ от Пендерецки; „Апофтегми“ за глас и ударни; „Додекафоничен валс“; вече бях „хлътнал“ и по политемпията. С две думи, в онуй славно време на „соцреализма“, бях свърнал право през просото.

„Добре. – рече Учителят. – Няма лошо. Интересувай се, гледай напред. Но не отритвай народната песен. Много хляб има още в нея.“ – И отново запя.

„Дойде си Паню пашата“.

Знаех я – от учебника му. Но „на живо“ не бях я чувал, а Учителят като запееше, го къдреше тихичко, хрипливо-дрезга- во, притваряйки очи в унес и блян.

„Важното е да го докараш на макам и кахър! Ама, и да е слънчево!“ – казваше поучително.

Страхотна песен.

Усетил, че ми се е харесала, на изпроводяк, Учителят рече: „А-а, каква сила блика отвътре! Симфония!“

Подкокоросник!

През всичките изминали години от тогава насетне, тая песничка ми е бръмчала в главата. И, тихичко, все съм си я тананикал.

А споменът за реченото от Стоян Джуджев все не ми даваше мира.

И тъй, след половин век, най-сетне събрах кураж и реших да се опитам отново да я запея.

Дано да сполуча!