Скоро след Октомврийската революция през 1917 той напуска Русия. Установява се да живее в САЩ, но често гастролира и в Европа. В десетилетието между 1930 – 1940 много време пребивава в Швейцария, където построява разкошна вила на брега на Фирвалдщатското езеро в Хертенщайн (в швейцарския кантон Люцерн). Кръщава я „Сенар” – комбинация с първите букви от имената на Сергей, на съпругата му Наталия и тяхната фамилия. „Вариации върху тема от Паганини” са написани между 3 юли и 18 август 1934  в това живописно място.

Творбата е изградена върху прочутия 24 каприз за соло цигулка от Николо Паганини. Преди Рахманинов, редица композитори сътворяват вариации върху тази бляскава виртуозна малка пиеса – като Ференц Лист, Йоханес Брамс, Чарлз Камилиери, Леополд Ауер, Игнац Фридман, Йожен Изаи и др. А след руския композитор също много творци я превръщат в „обект” на вариации (Витолд Лютославски, Борис Блахер, Чарлз Камилери, Андрю Лойд Уебър, Александър Розенблат, Дейвид Гарет и др.).

Всъщност „Вариации върху тема от Паганини” е първоначалният надслов на творбата. В процеса на създаването ѝ, композиторът мисли да я нарече „Фантазия върху тема от Паганини” и накрая я отпечатва със заглавието „Рапсодия върху тема от Паганини” – както широко е известна днес. Може би защото жанровото определение рапсодия много точно предава духа на импровизационен размах в изграждането на цикличната форма, съставена от 24 свободни вариации, които преливат една в друга.

Темата на Паганини е своеобразен знак-символ на виртуозното начало и в трансформациите си извиква спомена също за големия пианизъм в романтичния 19 век. От друга страна образът на  изумителния цигулар Паганини свързват с легендата за демоничната магия на изпълнителското му майсторство. Когато хореографът Михаил Фокин изявява желанието да постави балет по музиката на това произведение, композиторът споделя: „Представям си сюжет с Паганини като главен герой, който, за да се сдобие със съвършенство в изкуството и за любовта на жените, продава душата си на дявола”. Освен темата на Паганини, Рахманинов преплита във вариациите и темата на средновековната секвенция Dies irae. („Ден на гнева” от католическия реквием – денят на Страшния съд, когато според християнската есхатология Господ ще въздаде справедливост на хората). Тази тема той използва и в други свои произведения. Идеята за злото и за възмездието се свързва и с джазовите елементи, използвани от композитора (суингиращи синкопи, характерната брас група в оркестрацията), както и с настъпателни токатни механизирани „урбанистични”  ритми. В противовес на виртуозната джазово-демонична стилистика изплуват вариации-реминисценции на рахманиновия лиричен елегичен стил. В уникална драматургия творбата свързва и множественост от стилови и жанрови алюзии. Неслучайно определят Рахманинов като пазител на „традиционните ценности” в музиката. .„Ако вие, преди да се запътите към новия свят”- пише той – „приложите максимално усилия да се запознаете отблизо със стария свят, може би лесно ще стигнете до извода: в стария свят са останали още неизчерпаемо богати възможности”.

Премиерата на „Вариации върху тема от Паганини” е на 7 ноември 1934 г. в Балтимор. Солист на Филаделфийския симфоничен оркестър, дирижиран от Леополд Стоковски, е авторът. В същия състав през декември правят първия запис на композицията.