Първа част от Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор, оп.18

Историята на създаването на Втория клавирен концерт започва с покъртителното, според самия Рахманинов, „фиаско“ на Първата му симфония от 1897 под диригентството на Александър Глазунов. Премиерата в Санкт Петербург предизвиква не само неодобрението на публиката, но и иронията на колегите му в пресата. По повод на Първата му симфония във в-к „Новости” Цезар Кюи прави комични от днешна гледна точка сравнения: „Ако консерваторията беше в ада, Рахманинов щеше да получи първа награда за симфонията си – толкова дяволски бяха дисхармониите, които той ни предостави”. Но Рахманинов е само 24-годишен и неуспехът го довежда до дълбока депресия в продължение на две години. Негови приятели го изпращат при д-р Дал – известен с терапевтичния си метод на самовнушение. В резултат той се освобождава от натрупалите се съмнения и чувство за творческа непълноценност. Д-р Дал действително успява да го ентусиазира за написването на нова творба – и тя е именно Вторият клавирен концерт. След създаването на Концерта Рахманинов признава, че д-р Дал е направил почти чудо, възстановявайки нервната му система. Произведението, което Рахманинов посвещава на д-р Дал в знак на благодарност, е увенчано с успех. Премиерата му е през октомври 1901 с Московската филхармония и със солист – авторът. Следват нови успешни творби: Втора симфония, „Островът на мъртвите” и „Камбани”. Вторият концерт е апотеоз на романтичния клавирен стил в жанра. Авторът, който сам е феноменален изпълнител, създава сложна и мащабна във всяко отношение клавирна партия. Независимо че съществуват и негови опоненти, които го възприемат като „съчинител” на сладникави мелодии, патетично-драматичен изпълнител и рапсодист. В равносметката на живота си композиторът казва: „Не мога да реша кое е моето истинско призвание: композитор, пианист или диригент. Понякога ми се струва, че трябва да бъда само композитор, друг път искам да съм само пианист...” текст - Милена Божикова