Прочутият виртуоз Яша Хайфец нарекъл ВТОРИЯ ЦИГУЛКОВ КОНЦЕРТ на Прокофиев „един от най-великите концерти в световната цигулкова литература”. За процеса на неговото създаване самият композитор пише през 1941 в своята „Кратка биография”:

„През 1935 група почитатели на френския цигулар Соетан ми предложиха да напиша за него цигулков концерт, над който той да получи изключителните изпълнителски права за една година.  Концертът е писан в най-различни страни, отразявайки моя номадски концертен живот: главната тема на първата част е написана в Париж, първата тема на втора част – във Воронеж, оркестрацията е завършена в Баку, премиерното изпълнение беше през декември в  Мадрид. С това изпълнение е свързано нашето интересно съвместно концертно турне със Соетан в Испания, Португалия, Мароко, Алжир и Тунис. По време на турнето, освен мои творби, свирихме с него сонатата на Дебюси и соната на Бетовен.”

Първоначално Прокофиев мислел да нарече творбата „Концертна соната за цигулка и оркестър”, но след това се върнал към традиционното жанрово название „концерт”. Всъщност това е последното голямо произведение от задграничния период на композитора. Първото изпълнение било планирано за есента на 1935 в Париж, но било преместено за следващата година и премиерата станала в Монументалния театър в Мадрид на 1 декември, дирижирал много популярният на времето Едуардо Фернандес Арбос, а в Париж Робер Соетан го изпълнил на 15 февруари 1936 под палката на Шарл Мюнш. Скоро следвали изпълнения под диригентството на автора и в Брюксел и Лондон, а в Москва прозвучал през есента на  1937 в авторски концерт на Прокофиев, заедно с Четвъртата му симфония и втората сюита от балета „Ромео и Жулиета”. Концертът бързо навлязъл в репертоара на най-големите цигулари, оставили великолепни записи – Яша Хайфец и Ицхак Перлман с Бостънския симфоничен оркестър, Зино Франческати, Натан Милштайн и Изак Щерн с Нюйоркската филхармония с диригент Ленард Бърнстейн, Хенрих Шеринг с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Генадий Рождественски,  Руджиеро Ричи, Давид Ойстрах, Леонид Коган.

Писан около две десетилетия след Първия, Вторият цигулков концерт, по думите на самия Прокофиев, е „съвсем различен”, по-камерен, с прозрачна оркестрация и преобладаващ песенно-танцувален тематизъм. Първата част започва в солиращата цигулка без акомпанимент, която „изпява” главната тема, напомняща руска песенна мелодия. Пластично изваяните линии в романтичното Адажио внушават асоциации с лирични епизоди от балета „Ромео и Жулиета”, композиран по същото време. Виталният финал носи отзвук от танцувални жанрове, както и испански елемент –  включени са и кастанети.