Своя ПЪРВИ КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА Прокофиев започва да пише през пролетта на 1914, но го завършва чак след три години. През това време работи над поръчания от Дягилев балет „Ала и Лолий” (от който извлича по-късно известната „Скитска сюита”) и операта „Картоиграчът” (по едноименната новела на Достоевски). През много плодотворната 1917 са създадени „Мимолетности”, „Класическа симфония”, кантатата „Седмината”, Третата и Четвъртата клавирни сонати, както и Първия концерт за цигулка. Първото изпълнение на произведението е планирано за ноември 1917, със солист Павел Кохански, с когото Прокофиев се консултира докато композира творбата си, и диригент Александър Зилоти. Но Октомврийската революция осуетява намеренията им. Премиерата все пак се осъществява на 18 октомври 1923, но вече в Париж, в Гранд Опера, под диригентството на Сергей Кусевицки. Соловата партия е изпълнена от концертмайстора на оркестъра Марсел Дарие. В залата присъстват знаменити личности като Пабло Пикасо, Александър Бенуа, Анна Павлова, Карол Шимановски, Артур Рубинщайн и др. Първоначално творбата била приета доста хладно – авангардно настроената аудитория я счела за недостатъчно съвременна, носеща още следите на романтизма. Но с времето концертът печели все по-голяма популярност, особено след великолепното изпълнение на Йожеф Сигети на 28 декември 1928 в Париж. След години прочутият цигулар пише, че в концерта е усетил „настроението на малко момче, заслушано в приказка”. Светлата, съзерцателна лиричност и жизнена скерцозност на този концерт са привличали през годините едни от най-големите изпълнители на двадесети век – Давид Ойстрах, Изаак Щерн, Натан Милщайн, Руджиеро Ричи и др., които оставят великолепни записи на творбата.