Концерт за цигулка и оркестър №1 в ре мажор оп.19

Своя ПЪРВИ КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА Прокофиев започва да пише през пролетта на 1914, но го завършва чак след три години. През това време работи над поръчания от Дягилев балет „Ала и Лолий” (от който извлича по-късно известната „Скитска сюита”) и операта „Картоиграчът” (по едноименната новела на Достоевски). През много плодотворната 1917 са създадени „Мимолетности”, „Класическа симфония”, кантатата „Седмината”, Третата и Четвъртата клавирни сонати, както и Първия концерт за цигулка. Първото изпълнение на произведението е планирано за ноември 1917, със солист Павел Кохански, с когото Прокофиев се консултира докато композира творбата си, и диригент Александър Зилоти. Но Октомврийската революция осуетява намеренията им. Премиерата все пак се осъществява на 18 октомври 1923, но вече в Париж, в Гранд Опера, под диригентството на Сергей Кусевицки. Соловата партия е изпълнена от концертмайстора на оркестъра Марсел Дарие. В залата присъстват знаменити личности като Пабло Пикасо, Александър Бенуа, Анна Павлова, Карол Шимановски, Артур Рубинщайн и др. Първоначално творбата била приета доста хладно – авангардно настроената аудитория я счела за недостатъчно съвременна, носеща още следите на романтизма. Но с времето концертът печели все по-голяма популярност, особено след великолепното изпълнение на Йожеф Сигети на 28 декември 1928 в Париж. След години прочутият цигулар пише, че в концерта е усетил „настроението на малко момче, заслушано в приказка”. Светлата, съзерцателна лиричност и жизнена скерцозност на този концерт са привличали през годините едни от най-големите изпълнители на двадесети век – Давид Ойстрах, Изаак Щерн, Натан Милщайн, Руджиеро Ричи и др., които оставят великолепни записи на творбата.