СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ създава прочутия си балет «РОМЕО И ЖУЛИЕТА» през 1935, когато се завръща от Съединените Щати в Русия. Съдбата на тази творба е показателна и за живота на самия Прокофиев, и за цялата ситуация в страната по това време. Композиторът получава тази поръчка от тогавашния Ленинградски театър за опера и балет “С. М. Киров” и заедно с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски оформя драматургичната основа на балета и написва музиката. Първоначално сценарият бил с щастлив край, коренно различен от финала на знаменитата Шекспирова трагедия, но този вариант не бил осъществен на сцена, тъй като цензурата настоявала за оригиналния трагичен финал. В началото на 1936 във в. «Правда» излизат статиите срещу Шостакович «Сумбур вместо музыки»(за операта «Леди Макбет от Мценска околия») и «Балетная фальшь» (за балета «Светлият ручей»), които променят цялата атмосфера около творците в сталинска Русия. Тогава Прокофиев и неговите съавтори коригирали сценария и възстановили традиционния край трагедията. Въпреки това, договорът с Кировския театър не бил изпълнен и поръчката на балета преминала към Московския Болшой театър, който обаче, след агресивната кампания на сталинската културна политика срещу редица руски композитори, също отменил постановката. Ситуацията се усложнила още повече, когато единият от авторите на либретото – Адриан Пиотровски бил разстрелян през 1937 и името му трябвало да бъде заличено от всички документи. Премиерата (в съкратена версия) се осъществила чак през декември 1938 в Националния театър в Бърно, в отсъствие на Прокофиев. И едва след няколко години било разрешено творбата да бъде показана на руска сцена, в хореографската постановка на известния балетмайстор Леонид Лавровски, който направил нова редакция на балета. Премиерата в Кировския театър в Ленинград през 1940 преминала с огромен успех, в главните роли били Галина Уланова и Константин Сергеев. От този момент започнал триумфалният път на балета по най-големите сцени по цял свят, в изпълнение на знаменити танцьори.

На 4 юли 2008, на музикалния фестивал в Колежа Бард в Ню Йорк, с разрешението на наследниците на Прокофиев и Руския държавен архив, известният американски хореограф Марк Морис поставя оригиналната версия на партитурата от 1935, като възстановява изпълнителския състав, четиричастната структура и щастливия финал. Творбата била изпълнена от Американски симфоничен оркестър под диригентството на Леон Ботщайн. Постановката веднага тръгнала на едногодишно турне в Бъркли, Норфолк, Чикаго и Лондон.

От музиката на знаменития балет Прокофиев извлича още преди първата сценична постановка две оркестрови сюити с по седем епизода. Първата била изпълнена в Москва през ноември 1936 под палката на Георг Себастиян (френски диригент от унгарски произход, който няколко години по това време дирижирал оркестъра на Всесъюзното радио), премиерата на втората била през 1937 под диригентството на автора в Ленинград, а през 1946 Прокофиев оформя и трета сюита, прозвучала същата година в Москва с диригент Владимир Дегтяренко.