Руджиеро Леонкавало е италиански композитор и либретист, роден в Неапол.

„Баща ми беше председател на Трибунала, майка ми беше дъщеря на известен неаполитански художник. Започнах да уча музика в родния си град и на 8-годишна възраст влязох в Консерваторията, на 16-годишна получих диплома Маестро… След това влязох във Филологическия факултет на Университета в Болоня, за да разширя знанията си. Учих при италианския поет Джозуе Кардучи и на 20 години защитих докторат по литература. След това осъществих артистично турне в Египет, за да посетя чичо си, който беше музикант в двора. Внезапната война и британската окупация на Египет объркаха всичките ми планове. Без пари, облечен в арабска роба, едва излязох от Египет и се озовах в Марсилия, където започнаха моите скитания. Давах уроци по музика, свирих в кафе шантани, пишех песни…“ – така описва себе си Руджиеро Леонкавало. Завърнал се в родината си, композиторът е свидетел на триумфалната слава на първата веристка опера „Селска чест“ от неговия съвременник, композитора Пиетро Маскани (премиерата ѝ е през 1890). Леонкавало насочва вниманието си към новия оперен жанр. Операта „Палячи“ донася славата на Леонкавало, тя е сред най-популярните заглавия в оперния репертоар. Написването на либретото и партитурата му отнемат само пет месеца. „Поставена е с огромен успех в Милано през 1892 г. под диригентството на младия Артуро Тосканини. Заедно със „Селска чест“ на Маскани двете опери са триумф за новото изкуство на италианския веризъм. Както отбелязват критиците, успехът на операта се дължи до голяма степен и на факта, че композиторът притежава изключителен литературен талант и чувствителност. Джакомо Пучини, който е негов съвременник и приятел, пише за Леонкавало: „Духът му е силен като лъв, сърцето му е деликатно като дете“. След „Палячи“ композиторът създава още 19 опери, но нито една от тях няма такъв успех. Леонкавало пише произведения в различни жанрове: има исторически драми, драматични трагедии, комични опери, оперети и др. Освен това е автор на симфонични произведения, балетни произведения за пиано, пиеси за пиано, романси и песни.

По неизвестни причини Реквиемът на Руджиеро Леонкавало остава недовършен. Написан е след убийството на италианския крал Умберто I в Монца през 1900 г. Умберто I е крал на Италия от 9 януари 1878 до смъртта си. Заради твърдия си консерватизъм, той е дълбоко мразен сред левите кръгове, особено сред анархистите. На Леонкавало, който вече е имал световна слава с операта „Палячи“, е възложено да напише голяма погребална литургия в памет на убития суверен. Композиторът приема този ангажимент присърце и проектира структурата на творбата, инструменталния състав, соловите и хоровите партии. Желанието му е да създаде оригинална творба, като подчертае мистичния характер с грегориански напеви, които проникват в цялото произведение. Не знаем защо авторът е прекъснал писането на грандиозната композиция, но е сигурно, че тези теми и мотиви са намерили своето място в драматичните произведения, композирани по-късно.

След интензивна изследователска работа на цялото творчество на Леонкавало Йозеф Аш съгражда от останалите композиционни фрагменти цялостността на творбата. Желанието му е да публикува този шедьовър и да го предложи на музикалната общественост и широката публика, за да почете гениалността на този композитор, достойна за възхищение. „Музикалните теми на Реквиема – пише Йозеф Яш – проникват дълбоко в душата, драматичните мотиви се редуват с автентични лирични елементи, хармоничният свят на места стига до атоналност, а изразените чувства до крайност…“. Йозеф Аш създава три версии на творбата Първите две са: за трима солисти, хор и орган; за солисти, хор и кларинет, орган, виолончели и контрабаси (2008/2009). Световната премиера е на 22 август 2009 г. на 14-ия Международен фестивал в Брисаго. Ще прозвучи третата версия със солисти, хор, камерен оркестър и орган, създадена през 2013 г.